Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Литература & Критика Не измислих подходящо заглавие
Не измислих подходящо заглавие ПДФ Печат Е-мейл
5 гласа
Публикации - Литература & Критика
Написано от Мария Маринова   
Четвъртък, 11 Февруари 2010 11:30

 

Ако днес на спирката в метрото до вас се приближи мъж и Ви каже: „ Вашата усмивка спира дъха ми!” най – вероятното, което ще последва е звучен шамар, чието ехо ще е доста продължително, заради добрите акустични качества на метро станциите.

 

Ако получите бележка от колежка с текст приблизително гласящ : „ Копнея да ме държите в обятията си….” също доста вероятна реакция би била да се подиграете демонстративно, както с посланието, така и с неговата авторка. Разбира се, има процент, малък процент хора, които ще възприемат подобен подход за нетрадиционна свалка. Не, обаче способите за „вкарване в леглото” са обект и тема на този материал, а езика като средство на общуване.

От край време се водят спорове в лингвистичните среди. За и против употребата на чуждици, за и против вплитането на диалектни форми и книжовен език, за и против опростяването чрез премахване на определени правила, за и против осъвременяването съобразно темпа на живот, и още, за и против. Дори се достига до крайности като предложението за пренаписване на съвременен език на художествени произведения поради архаичност в стил, словоред, изказ и прочее. Личната ми позиция относно последното е, че е свещена глупост, но всеки има право на пет минути слава, както и на пет минути резил.

Може и да не е съвсем вярно и точно, но наблюденията ми показват, че не само опростяваме езика, който говорим и пишем, но и намаляваме броя думи, с които боравим. Причини могат да се изтъкнат не една и две. За съжаление, в някаква степен, същите тези мотиви са и оправдание.

Живеенето на „бързи обороти”, типично за съвременното обществото, постоянното гонене на срокове и недостига на време е може би най – често изтъкваната причина за употребата на опростен език. Този опростен език включва не само минимум думи, но често пъти и тяхното съкращаване. Нямаме време нито за писане, нито за четене на текстове по дълги от вестникарско заглавие!? Думата „чакам” например изписана в кратко съобщение чрез мобилен телефон с латински букви /chakam / отнема 5 и половина секунди плюс, минус две – три стотни. За да съкратим времето на писане заместваме първите две букви /ch / с цифрата четири / 4akam / . Времето , което отнема изписването на това буквосъчетание трае около 5 и половина секунди, плюс, минус две – три стотни. Няма да се спирам на правилността на въпросното изписване.

Факторът „време” не оправдава налагането на тъй наречения „телеграфен” стил повсеместно. Безспорно, принципът „кратко и ясно” е задължителен в медиите, но трябва да се отбележи, че при тях има два метода на компенсация и допълване. Звук и картина. Тези средства ни позволяват да съпреживяваме информацията. Не точно така обаче стоят нещата при писането, четенето и говоренето. Опростяването, съкращаването, минимумът думи могат да доведат до объркване и тревожност, по простата причина, че информацията е недостатъчна за да се състави пълна картина. За пример на въпрос по телефон „ Къде си?” провокиран от десет минутно закъснение се отговаря с „Идвам!”. Всъщност, спестяването на време и съответно на пари води до подобен род отговори, които не носят достатъчна информация. „Идвам!” и подобни само могат да вбесят чакащия.

Възможно е на мнозина да се е случвало да си кажат на ум, че разговорът или пък спорът, в който участват не е интересен, върви вяло и монотонно. В много от тези случай това е така по простичката причина, че употребяваните думи, изрази, епитети се повтарят. Ако е спор то той много бързо прераства в размяна на обидни квалификации и закани, в което както и да го погледнем наистина няма нищо интересно.

Заместването на думи, които са си спечелили славата на архаични, остарели също има своя принос към опростяване, в някой случай дори опошляване на езика. Да вземем за пример думата : ухажване. Днес тази дума като част от езиковия фонд, както и като действие е обект на присмех. Днес е прието да се „свалят”, „забиват” . Твърде, вероятно е да има и далеч по съвременни думи, но признавам аз не ги знам. Може би е нормално, може би е тенденция, но баба Ви е била ухажвана, а днес дъщеря Ви „забивана”. Каква радост за тъй наречените „ женски татковци”!!!

Свикнали да ползваме малко думи, съкращения, кога удачни, кога неудачни чуждици в разговорния език дори и не забелязваме, че тази опростена форма навлиза навсякъде. Сравнени два текста, писани от един и същи автор, но отпечатани в различни години и преведени от различни преводачи се разминават. В ранния превод при описанието на архитектурни елементи се ползва думата балюстрада, докато в по – късния превод е употребена думата парапет неколкократно. Тавтологията, на практика намалява, както количеството, така и качеството на информацията, представена в текста. Подобни примери могат да се срещнат достатъчно много.

В крайна сметка осъвременяването, модернизирането на езика обрича стотици думи на забрава. Думи, които според мен, рисуват една по – пълна картина, създават по – ясна представа и допринасят за обогатяване на общата култура на всеки.

Ето само малка част от думи, които са позабравени :

- Сирак, адет, артисвам, асъл, демек, ахмак, уруспия, барем, батак, баялдисвам, блейка, бъбря, вандал, връцкам , мигар, върволица, гаврътна, гамен, голтак, гюрултия, дипля, заплес, калабалък, калпав, кандърдисвам, каприз, каталясах, кашмер, кокетничи, сефте, колчем, курдисвам, магария, мерак, мирясвам, миндер, млатя, нахълтвам, немай – къде, нехранимайко, отпраши, офейквам, палячо, пердах, пасмина, патрав, пипкав, плещя, прахосвам, преизподня, пъкъл, разкош, ръфан, сайвант, сащисвам се, свиреп, сгащих, скатая, сопва се, софра, тайфа, туткав, файда, фасон, фоайе, хабер, хатър, хептен, хиля , цапардосвам, чалдисам се, чоглаво, чутура, шугав, щръклица, яваш

Следваща >
 

22 коментара (архив)

  1. Росен Алексиев направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 17,52,14 EET

    Интересен материал, доста може да се побеседва върху него. Трябва обаче да разграничиш чуждиците в българския език, които имат етимология от персийски, турски, арабски и т.н., не съм сигурен че адет, асъл и още няколко думи са чисто български, както и фоайе, фасон. Споменавам само няколко думи! Не казвам всички. Интересно ще бъде да сравним първозначението на всяка една и нейния съвременен еквивалент. Поздравления!

  2. Мария Маринова направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 19,01,12 EET

    Не съм разграничила чуждиците, защото в някаква степен визирам всички езици. Тези тенденции ги има и в другите езици - осъвременяването и опростяването. А чуждиците е невъзможно да избегнем, въпреки това има удачно вписали се в езика и не толкова удачно. Като например думата " фрикове" - достатъчно и то доста по - благозвучни думи има за лудост, че да се опитваме да наложим и тази. Но, си прав по тази тема може да се беседва много. Поздрави!

  3. Росен Алексиев направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 20,27,10 EET

    Марийче, абсолютно си права за това, че модернизирането на езика обрича стотици думи на забрава. Има думи, които изчезват, други се появяват на тяхно място жалкото в цялата тази красива палитра от думи и изрази е, че все повече и повече хора са крайно неграмотни. Все още има много хора, които не могат да пишат на български, за тях са чужди препинателни знаци и др. Има и друга категория "грамотници", които се опитват да използват думите но никога не разбират тяхното значение.

  4. Росен Алексиев направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 20,30,00 EET

    Знам само, че всеки един език е голямо богатство, всеки диалект още по-голямо! В момента имам една приятелка сицилианка, която всяка събота идва да ми говори на сицилиански диалект, който е разпространен в Таормина, под вулкана Етна. Невероятно изживяване поне за мен е това да науча много нови думи и изрази и да сравнявам с традиционния италиански. Преди години много бях впечатлен от диалекта в гр. Разлог и Банско, както и Враца и много други селца в Югозападна България.

  5. Росен Алексиев направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 20,32,29 EET

    Ще бъде жалко ако един ден натрапчивата английска терминология се настани трайно в съвременния български език. Правя сравнение с френския, който е на път да бъде обезличен именно под "нашествието" на английския. Доколкото знам във Франция има специален закон, който забранява използването на подобен род думи и т.н. Става въпрос в официални документи, вестници, телевизия... Не смея да правя сравнение, защото пак някой "умник" ще изкочи и ще иска да ме набие с пръчки...

  6. Румен Донкин направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 21,52,20 EET

    "Не измислих подходящо заглавие" е най-доброто заглавие, повярвай ми. Статията ти ме хвърли в много размисли, от които имах нужда. Тук бих споделил просто, че някои от думите, споменати от теб в края на материала са ми любими. Дори ги използвам, отредил им значимо място в речника си още от времето, когато се учех да говоря... български.

  7. Румен Донкин направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 21,56,47 EET

    Така нареченият български език може би е единственият език в света, който е акумулирал във фонда си всички възможни чуждици от всички възможни речеви епохи на времето. В края на първото десетилетие на двадесет и първия век никой не би имал смелостта да докаже за нито една дума в нашия език колко е българска. Може би руснаците, които доста повече са успяли да опазят езика си (стария славянски - наследен от волжките българи) говорят повече български думи от нас...

  8. Румен Донкин направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 22,00,21 EET

    Турцизмите в българския език, особено онези, които нямат български звучащи синоними или друг еквивалент са толкова дълбоко вкоренени и неизбежни, че ние одавна сме ги обикнали. Що се отнася до френските чуждици - ами английските ги изместиха... Както вчера се изрази един властимащ на деня (нагло гаврещ се с всички дупки в езика...): "Война е. Който издържи - издържи. Това е..."

  9. Румен Донкин направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 22,02,37 EET

    Уважавам английския език, но не го обичам. Тази тотална инвазия на тоя прост език, в който има всичко на всичко двеста думи, направо ме изнермя. Но го знам, говоря го, използвам го... Защото ми се налага да живея в неговата епоха.

  10. Румен Донкин направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 22,04,41 EET

    изнерВя.

  11. Румен Донкин направи този коментар

    11.02.2010 (чт) 22,13,22 EET

    ...Не мога да не призная, че преди време останах изумен от начина, по който английскоговорящите тийнейджъри опростяват английския. Пример: Изразът "10х". Като го прочетеш, звучи като "тен-кс". Което наподобява на звученето на английската дума "благодарност" в множествено число - "thanks"...

  12. Мария Маринова направи този коментар

    12.02.2010 (пт) 14,37,28 EET

    Това, с което тези изброени думи, както и други са ме спечелили е, че са подплатени. Когато използваме някоя по - съвременна дума ни се налага да каканижем около нея куп прилагателни за да можем да обрисуваме картината. Например, за човек, който се настанява къде припряно, къде нахално се чудим какви ли не епитети да вмъкнем, а е достатъчно да кажем : " Той се курдиса във фотьойла..." Ето за това обичам тези думи и ми липсват.

  13. Мария Маринова направи този коментар

    12.02.2010 (пт) 14,39,37 EET

    За заглавието си прав. Всъщност, агресивното налагане на английския език е дразнещ, не толкова, че не е толкова богат, както други езици.

  14. Росен Алексиев направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 5,19,48 EET

    "Бански старец на скара" - "Grilled old man from Bansko", "Сирене под похлупак "Cheese undercover" - когато няма точен превод, може да не се пишат глупости. Независимо, колко е беден езика! /тези и други заглавия на ястия могат да се видят единствено в менюто на английски в български заведения/. После се опитайте да докажете, че немате сестра.

  15. Росен Алексиев направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 5,23,13 EET

    Ето и един виц за случката: Трима пазачи от зоопарк седят на една пейка и спорят: - "Фрут" е, бе момчета. - Не е "фрут", а "фрУУУт". - Не, не. Не сте прави. Беше "фрууухт". Чула ги една жена от съседната пейка и се включила: - Извинете! Чух, че спорите и мисля, че мога да помогна. Думата е "fruit", от английски е и означава плод.

  16. Росен Алексиев направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 5,23,47 EET

    .... Единият от пазачите погледнал жената, погледнал другите и казал: - Абе момчета, тая май наистина е доста умна, ама и тя не знае как пърди слонът.

  17. Росен Алексиев направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 10,35,33 EET

    Английският не ми е любим, но със сигурност има повече от 200 думи. Знанието на 200 думи говори за пълна липса на владеене, говорене, разбиране. В този смисъл става напълно безмислено да говорим за богатството на един език, защото в случая излиза, че имам неравностоен партньор/и.

  18. Росен Алексиев направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 10,39,59 EET

    Що се касае налагането и употребата на споменатия език, никой не е длъжен да следва развитието на епохата в неговото време. Има такива, които и без чужди езици си живуркат добре. В същност ако се замисля, Едни от големите шедьоври в литературата са на английски, френски и руски език. Но Шекспир едва ли е използвал само 200 думи за да сътвори примерно "Ромео и Жулиета" и т.н.

  19. Росен Алексиев направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 10,41,07 EET

    Защото по същата логика може да обвиним Леонардо, че е намазал 200 грама боя върху едно платно и е създал "Джокондата". Хай си остани със здраве!

  20. Румен Донкин направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 12,13,09 EET

    Очаквах повече и може би по-различни коментари в тая интересна дискусия, но и тя, както, впрочем всички останали, се изчерпа бързо и по познатия начин... Да, досадно.

  21. Росен Алексиев направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 21,29,34 EET

    Не мога да разбера какво точно си очаквал Румене? Коментарите винаги се въртят около това кой как разбира нещата и каква гледна точка има по даден въпрос. Ако има нещо което не ти харесва - моля говори! Ако има мнение, което не те задоволява оспорвай. В случая всеки защитава някаква позиция и мненията не се покриват 100% по темата. Хората са различни, защото имат собствено мнение по различни въпроси.

  22. Росен Алексиев направи този коментар

    14.02.2010 (нд) 21,32,36 EET

    В случая не става въпрос кой на какъв език говори, важното е да бъде разбран и да има смисъл цялото това писане. Въпреки, че не винаги съм съгласен с теб, това не означава, че си досаден или нещо друго! Омръзна ми тази игра на нерви и на заяждане. Направо става досадно - наистина!


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.