Знаете ли какво е анхедония? Чакайте, не се ровете в Google! Ще ви кажа.

Анхедония е неспособността за получаване на удоволствие. Не такова, за каквото може би помислихте…А липсата на удоволствие от всичко изживяно, приемане на всичко като задължение. Сетихте ли се и за другата думичка? Депресията…, която и мен наскоро ме беше задърпала яко, ама не й се дадох. Но се замислих как всъщност се отказа от мен тази мръсница. Беше на път да ме закотви в леглото, пред телевизора и компютъра за дълго време и да ми покаже света в най-ужасните му краски. Но, не!!!

Сега ще ви разкажа колко е лесно да не се давате на такива като нея.

На първо място. Ставате, взимате душ, обличате се и се привеждате във възможно най-добрия си външен вид. Целта, разбира се, е като се погледнете в огледалото да ви се стори, че хич не сте за изхвърляне. И цялата тази процедура е задължителна дори да не сте на работа. Защото представете си колко ужасно ще се почувствате, ако отворите вратата на съседката си в най-неугледния си външен вид. И после се питайте защо толкова ви се е зарадвала днес! И така…

Номер 2. Всички знаем, че най-лесният начин да вбесиш някой е като му се усмихваш постоянно. Това приятелят ми много добре го умее. Та значи…трябва да се усмихвате, ама редовно и да се усмихвате в нормалния смисъл на думата, а не просто да правите злополучни опити. Така може не само да зарадвате хората, а и да ги ядосате в определени случаи. И ако това е начинът на вас да ви олекне, давайте! Всичко е разрешено, стига накрая да се отървете от анхедонните си мисли.

Номер 3. Да се справите със себе си. Как ли? Елементарно е. Аз ще ви кажа само следното: Най- добрият начин да се справиш със себе си е да използваш главата си. В случай, че не можете да ползвате и нея, използвайте сърцето си! Защото…

Номер 4. …пък най-добрият начин да се справиш с другите е да използваш сърцето си. Тук включваме Другите - онези, които така са ви анхедонирали, че място не можете да си намерите. Ама представете си колко по-добре е да ги погледнете с други очи. Да започнете от техните причини да ви депресират и така да стигнете до вашето “отчайващо” положение. И всъщност…вие защо страдате заради тях, при положение, че те страдат заради някой друг? Така че, използвайте сърцето си на максимална честота. Изключете го за сърцераздирателни истории и го включете за Него/ Нея, истинските си приятели, близките си…

Ето го и номер 5. Хората, които могат да ви разходят извън границите на Анхедония, ако вие сами пожелаете! Аз лично, не желаех. Обаче, когато приятелят ми довтаса вкъщи с цветя, просто нямаше как да му кажа: “ Виж какво, аз съм анхедонирана!”. Ако пък няма кой да се сети сам да ви посети, посетете вие някого. Купете му кутия бонбони и се изтърсете у тях съвсем ненадейно. Няма истински приятел, който да не ви приеме с отворени обятия, колкото и да е зает!

И като казах кутия бонбони, моля не прибягвайте до такива смешни начини да “изплувате”. Защото след като изядете половин кутия със сладкиши, не само, че няма да може да изплувате, ами може и да потънете още повече. А и кантарът няма да ви прости в никакъв случай! Воля, му се вика!

А сега нека обобщим. Когато изглеждаме добре, усмихваме се, използваме разумно главите и сърцата си и се срещаме с хора, за да даряваме и получаваме обич… Сами може да продължите изречението, нали?  …, тогава няма анхедонясали хора, които да си чоплят в носа и да мислят как така животът е толкова жесток с тях, а “гледай как другите си живуркат” !

Всички живеем един и същ живот. Който можем да контролираме! Защото имаме глави и сърца и защото можем да моделираме себе си така, както сами решим!

Само от мен зависи дали днес ще съм красива, добра, мила, всеотдайна, грижовна, внимателна и обичаща! И няма начин някой да не го забележи и оцени! Какво друго да искам!?

А проблемите- тях винаги ще ги има. Но те са много малка част от заобикалящия ни свят, който е едно огромно удоволствие. Защото можем да го усетим с всичките си сетива!

Да живееш е цяло изкуство. Като да рисуваш…Знаеш как се рисува цвете, но не го рисуваш точно такова, каквото го виждаш в съзнанието си. Просто, защото не умееш…

Може би ни трябва талант и за живот! Вие притежавате ли го?