Поводът да напиша този материал е спонтанен. Мои приятели ме „подсещаха”, че е хубаво да изразя мнението си относно сайта за комуникация – Фейсбук и неговите приложения.

Тъй като, не обичам да правя излишни четки и да хваля този и онзи, затова реших директно да изложа мнение, което в никакъв случай не е доминантно или ангажиращо. С две думи: Не знам какво точно имате ПРОТИВ и ЗА Фейсбук? Мненията са противоречиви с много болшевишки настроения в основния разряд на аурата на всеки един от потребителите. Откъдето се поражда основния въпрос, трябва ли човек да бъде асоциален и ако не е, значи ли, че е задръстен или тъп или каквото и да е сравнение! Иначе казано, с риск да се повторя, никой не ви бие телеграма да се регистрирате там за до може след това да давате категорични мнения.

Единствения минус на фейса – е, че води до пристрастряване, колкото и да са противни хората в него, колкото и да са елементарни куизовете, диалозите, групите, въобще съдържанието и целта на този сайт. Не може обаче да отречете неговата пълна функционалност, както и огромната база потребители, които всеки ден го използват. В този ред на мисли намирам, че цялата тази история със свободата на общуване и  регистрация, допуска също и възможността да „засекретите” профила с който  се подвизавате в мрежата. Това ще спре допуска на нежелани лица да разглеждат информацията Ви, както и да ви досаждат с излишни въпроси и приятелства. С две думи, никой не ви кара на сила да ставате приятел  с куцо и сакато от цял свят. Това е една от причините, поради които станах по-селективен и не допускам всеки до профила си, защото не обичам излишните неща.

В моите списъци има строго определен кръг от хора с които споделям и пиша за интереси, касаещи музиката, литературата, авиацията. Нямам профили, чиито фийдове не ме интересуват, както и такива, които мога да не отворя никога. Нямам подобни приятели, които продават, раздават, досаждат или ме карат да се присъединя в нечия група и т.н.  Ако има такива, които се интересуват от мен или нещата които публикуват, моите приятели, защото в основата си този сайт има социална насоченост, то тогава всеки е добре дошъл да се присъедини към авторите на ‘’Arts loi’’ или ‘’ Word’s&Picture’s’’. Единствено не бих искал да съществувам като бройка в списъка с приятели на хора, с които проявяваме нулево взаимно любопитство. Излишно и ужасно безсмислено е! В отговор на това, си спомням, че именно чрез Фейсбук сестрата на съпругата ми призова всички нейни колеги музиканти да организират благотворителен концерт в помощ на малкия ми племенник, който почина от рак миналата седмица. Именно от Фейсбук много българи по света откликнаха на тази инициатива, нещо за което не мога да кривя душата си и да правя заключения подобни на тези, които иначе уважавания от мен г-н Иво Сиромахов е написал в своя сайт.

Между другото тази негова позиция ме изненада тотално, защото познавам Иво в друга светлина. Когато прочетете разказите му, впечатлението ви ще е друго, както и настроението ви. Реших, че това не е от значение, защото всеки има спад и възход в творчеството си. Мога само да попитам г-н Сиромахов, дали е зависим от Интернет и ако е така, това не е ли някакъв вид виртуална зависимост? Може и да не съм прав, но си мисля, че истинските приятели дори и виртуални са проява на някакъв тип зависимост. За живия контакт няма да споделям мнение, защото нищо не може да замени естествената среда с виртуалната. Изключение правят приятелите от далечни разстояния в моя случай аз съм на има няма 2500 км., от българските си приятели. Но, решението човек да се регистрира или да се отпише от даден вид социална мрежа е изцяло негово. Вътре във Фейсбук има хиляди такива групи. Ако решите да смените тази от България с подобна мрежа от Папуа Нова Гвинея или от Богота или Ирландия няма да получите нито една нежелана покана, говоря от личен опит. Хората извън българската интернет мрежа са далеч по-различни и не са досадни, като муха це-це. Понякога хора увлечени от мнения и популярност се опитват да ни набият в главите меродавни мнения, от които повярвайте ми никой няма нужда. Особено със заключенията, че във Фейсбук всички са олигофрени, нямат какво да правят по цял ден, досадни са и … тогава не ти остава нищо друго освен да натиснеш бутона – игнорирай и случая е приключен.

За мен Фейсбук е факт и място, където съм открил някои особено ценни хора с които поддържам кореспонденция, интересно е да разменяме реплики и да публикуваме заедно материали, които намират своята аудитория. Точно поради тази причина, ме изненада материала на Иво, защото в основния контекст излиза, че той самия не знае за какво е влязъл в сайта и след което, си го изкарва на хората, а за повечето от тях е далеч по-интересно да пишат небивалици, отколкото да мерят улиците на мрачна и мръсна София или въобще по света. Ще ми бъде интересно, ако г-н Сиромахов, който е толкова съвестен гражданин и има стойностни идеи за това, как да се спасим от „доганизацията”, да седне, да напише, да обоснове тези свои мнения със стойностен материал, от който да има някакъв резултат, а да не използва езика си с ирония, сарказъм и евтино оригиналничене, което минава единствено и само в изтърканото шоу на шефа му!

Що се касае за социалната дейност, която се афишира от Фейсбук,  ми е дошло наистина до гуша от малоумните благотворителни или политически ангажирани групи. „Нахранете дете от Африка", „Спасете мухите от изчезване”,  и други подобни. Тези групи реално нищо не постигат, освен може би да създадат в част от своите членове някакво усещане за пълноценност.  Дори и малоумната мисъл, че те наистина са направили нещо, ме отвращава, защото това е само един вот в безкрая. Не е ли по-добре, ако искате да бъдете социално-ангажирани да излезнете на улицата и помогнете на някой човек в беда, или  помогнете да пренесете торбите на някоя баба /говоря хипотетично/ - така наистина ще направите нещо добро, а не да се създавате фалшиво усещане за обществена полза. Самата идея за създаване на такива групи ми е болезнено   изкуствена. От друга страна  обаче Фейсбук е част от масовата „интернет култура” и като такава е натоварена с тежкия товар на безброй направени от потребители безумни апликации, чиято реална функция се ограничава до загуба на   време в 80% от случаите, но пък хората ползват тези приложения и едва ли в близко бъдеще ще отмре!

Въпреки това, аз  прекарвам вече малка  част от деня в този сайт, но удоволствието ми след тежкия и напрегнат ден да седна и прекопая фермата си, да нахраня рибките от аквариума е почти ритуал в моя достъп до сайта. Все малоумни неща, за представите на някои от вас, но пък не мога да отрека ползата им при възпитанието на децата, които знаят, че трябва да се грижат за животните, за растенията и т.н. идеи познати от творчеството на великия Жан Жак Русо.  Не мога също така и отрека добрите страни на сайта - успях да се свържа с някои стари познати, чиито контакти нямах от години. Ако някой има съмнения относно игрите и приложенията във Фейсбук, то те не са задължителни! Всеки избира сам какво да прави и как да го прави защото безумиците не свършват до тъпите куизове от които можеш да разбереш „ Ти кифла си или кроасан?”, но каквото обществото, такива са и мерките с които се измерва неговото социално положение. Не мога да отрека, че в статията на Иво Сиромахов има и някои точно казани неща.

Остава да направя някакво заключение, с което не искам да ангажирам никой. Идеята на Facebook е много добра, дори перфектна. Изпълнението на повечето от функциите има своите минуси, за които може би създателя и харвардския възпитаник Марк Зукърбърг ще отстрани, въпреки, че първоначалният замисъл е да бъде студентска мрежа.

Много от информацията, в българската секция на Фейсбук са свободни реплики и коментари относно това какво става в родината. Например няма да забравя критиката към песента на Краси Аврамов за "Евровизия", както и хулената от много мои  сънародници   „Мис България” Антония Петрова, която е сравнена с „крокодил”.  Например рекорден брой членове в групите и обявилите се срещу тях бяха събрани изключително бързо, но това не помогна с абсолютно нищо!

Има ли наистина обществено и социално приложение Фейсбук? В някои от групите доста младите хора търсят отговор на въпросите дали управляващите са намерили решение на въпроса с боклука, с престъпността, с дупките по улиците и с бездомните кучета.  Силен патриотизъм се лее от страницата на българския Фейсбук, не може да подминем призива към  българите, които бяха приканвани любезно да гласуват за Белоградчишките скали като едно от новите седем чудеса на света.  Групите, които се създават, са толкова многообразни, че трудно могат да бъдат обобщени - те обхващат практически всички аспекти на живота. Пример: „Група на набор ‘72”; група на всички с фамилията Иванов/а по света, група на българите в Австралия; група на хората, чиито фамилии са трудни за произнасяне; група на випуска от гимназията, както и хиляди други, сортирани по интереси, хобита, спортове и прочие.

Споделянето на такива огромни обеми информация поражда изключително много тревоги. Никой обаче не ни кара на сила да се регистрираме  където и да е било.  Мотото на Фейсбук, че ни свързва с хората от нашия живот, може би е разковничето за невижданата популярност на социалната мрежа. Тайната обаче се състои не само във възможността да поддържаме контакт с приятелите си.  Ако някой има нещо против това, съветвам го да натисне бутона – игнорирай или излез и случая е разрешен.

Според последната информация, относно развитието на сайта прочетох, че до момента членовете на Фейсбук наброяват 175 млн. души, а общото количество на качени в мрежата снимки е 850 млн. Според сп. "Форбс" личното богатство на 24-годишния Зукърбърг се изчислява на $1,5 млрд. Всекидневно към мрежата се присъединяват нови и нови абонати и вече всеки ”юзър”има средно по 100-120 контакта в списъка си. Тъй като моето мнение е лично и не очаквам да получа поредния „тиквен медал” или потупване по рамото,  ще споделя, че сайтът надминава всички очаквания на създателите му, добива голяма популярност сред всички слоеве на обществото.

Днес профил във Фейсбук имат както обикновени хора, така и най-високопоставените политици в света, звезди от шоубизнеса и други популярни личности. Някои от тях  използват за контакти с приятели, а други – за пиар и общуване с феновете. Всеки има възможност да открие нова дискусионна група и да покани приятелите си в нея. Присъединилите се могат да поканят още членове и така до безкрай. За мен това е предизвикателство, нещо на което трудно мога да устоя, а вие така наречените -приятели?