Напоследък се изявявам предимно в ролята си на майка. И не мога да кажа, че не ми харесва, напротив! Но...Тук има едно голямо “но”...Не ми харесва майчинството извън пределите на апартамента ми. Срещите ми с други майки по градинките...понякога са просто ужасяващи. Но нека ви споделя какво точно ме тормози и понякога докарва до истерия.
На първо място- градинките. Тези “прекрасни” места, на които водим децата си да си играят. Всеизвестно е, че малките деца слагат почти всичко, което им попадне под ръка в устата. А в нашите паркове и градинки на децата им попадат какви ли не неща в ръцете и в устите следователно. Не знам как точно да го опиша, но меко казано съм погнусена, отвратена и побесняла от...мизерията на хората, от навика им да хвърлят всякакви неща на всякакви места. Последното, което видях, докато детето ми си играеше в тревата, беше използвана дамска превръзка. Ей така- изхвърлена през прозореца или не знам от къде придошла, но стояща там- до кракът на детето ми и за малко не попаднала в ръцете му.

Преди това се натъквах на презервативи, консерви, бутилки, кофички от кисело мляко...и постоянно присъстващите хартийки, опаковки, пликове и всякакви други остатъци от храна. Писна ми! Ама наистина ми писна! Къде да разходя детето си? Как за секунда да седна на пейката и да го гледам как си играе в тревата? Никак, разбира се! Разходката ни минава в постоянно търчане след нея да не би да захапе някое кучешко....Защото и те не са рядко срещани! Не, аз не се оплаквам, че тичам след нея, за неразбралите! Оплаквам се от гнусотията на този народ! Оплаквам се от препълнените кошчета, в които безкрайно интелигентният българин продължава да изхвърля боклуците си. Или по-точно- до които.

Като виждаш, че няма място в коша, какво аджеба те спира да потърсиш друга кофа? Ама не, такива сме си ние- все друг ни е виновен. Това, че няма място в кофата, не е по наша вина, следователно ние хвърляме и хвърляме, докато... Мога да пиша сигурно с часове по темата за боклуците, засипващи улиците и градинките ни. Но няма смисъл! Ще кажа само, че боклуците не са само там. За жалост са засипали цялата ни държава!

Второто, което ме побърква в иначе този толкова хубав период от живота на всяка жена, са майките. Да, именно за тях говоря! Или по-точно за онези майки, които са забравили, че са жени. Има моменти, в които меко казано полудявам, проследявайки погледа на някоя от тези майки. Поглед, съдържащ упрек. Или коментар, който чух наскоро- “майка- манекенка”. И сега да кажа какво имам в предвид. Имам в предвид точно това, че факта, че съм станала майка не ме прави слугиня. Да ме извиняват всички, за които това звучи смешно, но аз не се срамувам от факта, че преди да изляза на разходка с детето си, избирам дрехи от гардероба си, обувам токчета, реша се и се гримирам. И едно малко уточнение- не избирам къса пола и 10 см ток, нито пък се гримирам като за дискотека. Просто се привеждам във вид, който не би изплашил нито едно дете по детските площадки. Защото непрекъснато виждам майки, които сигурно плашат дори собствените си деца. Ще ме извините, че съм толкова крайно откровена, но...Не мога да разбера защо толкова много жени забравят за външния си вид след като родят. Липса на време? Едва ли! Ако искаш да изглеждаш добре, винаги ще намериш време. Отделен въпрос е, ако не те интересува. И продължавам да се питам защо. Защо е толкова трудно да си красива майка? Защо след раждането толкова много жени просто си казват “Е, тялото ми вече не е същото, но какво пък- имам си детенце.” Ама едното няма нищо общо с другото. Защо на раждалите жени вече трябва да се гледа като на употребени и не ставащи? Може би това общо прието мнение и отношение на хората, кара и самите майки да се чувстват и изглеждат така- като “жени в минало време”. Защо за хората е по-ненормално да виждат гримирани и нагласени майки? Нима ролята майка слага знак на равенство на тлъстините, космите по краката и омазаните с пюре анцузи?

И още нещо, което не по-малко ме ужасява в много майки- факта, че затъпяват. Не знам защо почти всички майки могат да говорят само за памперси, пюрета, супички и тем подобни неща. Защото това им е ежедневието, ще кажете. И защото това ги вълнува- кое е най-доброто за децата им. Ок, съгласна съм. Но в безкрайните разговори за децата им, някъде там се губи и тяхната същност- онова, от което се интересуват извън майчинството. Нима е грешно да имаш и други интереси? Да искаш да се развиваш? Да искаш да говориш за вчерашната реч на Саркози, а не за това колко пъти си сменяла памперса днес! И пак ще кажа- да, има периоди за всичко. Сега е времето да говорим за това, защото по цял ден с него се занимаваме.

Но... С риск да ме наречете лоша майка ще кажа, че аз искам да говоря и за други неща и не спирам да се интересувам и от други неща, излизащи от дилемата “какво да сготвя днес” и “дали е вредно да давам на детето си зрънчо. Майчинството ни дава незаменими моменти и ни учи на отговорност, грижа и на най- най- истинските чувства, но понякога ни действа и леко затъпяващо. Който ме разбрал- разбрал! За другите няма да давам обяснения какво имам в предвид и дали съм добра майка, ако искам поне един час на ден да имам време да се гримирам или да прочета няколко реда от някоя книга.

Да преминем на там, като споменах зрънчото. То май затъпяването води до това поведение, за което ще пиша сега, а именно поведението на превзетите майки, които все искат да се покажат като по- по- най. Ето го и примера със зрънчото.

Моето дете обича да хрупа такива неща и макар и да не са от най-полезните, понякога и давам, защото то и въздухът ни никак не е чист, ама какво сега- да и забраня и да диша ли?

Та значи- идва едно детенце до нея и иска от нейния зрънчо. Подавам му и поглеждам за съгласие към майката. А тя, сякаш съм дала отрова на детето и, реагира мигновено. Дърпа пшеничната пръчица от ръката му, хвърля я и гордо заявява: “Ники не яде такива боклуци!” Ами как да ви кажа, стана ми обидно и то много! Защото аз не храня дъщеря си само с боклуци и защото ми е омръзнало от тези префърцунени майки, които сигурно и плодовете преваряват на децата си. Ама то и в ябълките има нитрати...Нищо де, аз пък на мойто дете и шоколад давам понякога...И предпочитам този вариант пред това да го оставям да реве по половин час, каквото правеше в момента детето, което дори не можа да близне “отровната” пшенична пръчка. Уважавам избора на всяка майка, но понякога тази “изисканост” направо ме подлудява!

Но нека разкажа и за другите майки, които също са толкова загрижени. Толкова са загрижени, че децата им идват, удрят твоето дете и си заминават, а майките стоят по пейките и просто зяпат. Ама те наистина са много загрижени! Идва едно дете, удря моето с една лопатка по главата, аз го питам що прави така, а то ми вика:”щото ме дразни, махни я от тук” Много ясно, че само от загриженост можеш да позволиш на детето си да говори така, а ти просто да гледаш тъпо! Има още доста такива случаи, които не ми се иска да разказвам с подробности, за да не ставам банална, но само ще кажа как една майка дръпна от ръката на дъщеря ми едно камьонче и каза: “това не е твое”. Ще ме извинявате, ама аз не забранявам на чуждите деца да пипат играчките на детето ми, даже го уча да им ги дава. Ама въпрос на гледна точка, какво да се прави! Само дето гледната точка на някой майки е много странна- гледам много стриктно какво яде детето ми, ама не гледам, че бие другите деца.

И накрая някак си не мога да не спомена и всички загрижени непознати за детето ми. Не знам защо, но винаги се намират такива “доброжелателни” хорица, предимно бабки, които да подхвърлят нещо от сорта на “къде си го извела на тоя вятър” или “защо го пускаш да ходи само, ще падне”. Ама какво да го правиш типичния селски манталитет- присъщ ни е и ми се струва, че винаги ще бъде. Няма как да погледнем себе си, първо почваме да оправяме другите. А и аз нали имам проблем с външния вид- т.е. изглеждам по-малка отколкото съм и всеки може да коментира без проблем “виж я ква е млада, пък дете има”. И какво сега- да взема да ходя с блуза с надпис “На 28 съм”, за да угодя на всички!?

Накрая да прибавя ли и мнението и съветите на бабите, които понякога ми идват в повече?

Всъщност исках да кажа, че майчинството е толкова по-хубаво, колкото по-малко хора има около теб или поне такива, които не си врът носа навсякъде!

Негативите, за които писах не са с цел да ви кажа- “Майки, вижте се к’ви сте занемарени и как не знаете как да гледате децата си!”. Просто исках да ви кажа как аз виждам нещата тук в нашата страна. Защото на запад майките не събират превръзки от ръцете на децата си, нито пък ги извеждат, за да се търкалят в кучешки лайна! И защото да си майка не означава да забравиш, че вкъщи има огледало. И защото всеки може да гледа собствения си живот! Но в България почти никой не го прави!

А иначе, въпреки скъпите памперси, дрехи и големите грижи, да имаш детенце е най-прекрасното нещо на света! И никой преди да стане родител, не може да ме разбере истински!

Затова- пожелавам го на всеки! И един съвет- живейте вашия живот! Защото в един момент ще осъзнаете, че собственият ви живот се е скрил под чуждите завивки!