Спомняте ли си погребението на Майкъл Джексън. Имаше много коментари и реплики относно това, дали всичко е било поредния PR фарс или реклама за семейство Джаксън.

Каквото и да кажа след близо месец, мога само да потвърдя фактът, че шоуто си заслужаваше и всеки даде от себе си най-доброто за да може да бъде изпратен Майкъл, както подобава – като истинска звезда! Връщам лентата назад и гледам изпълнението на известният R&B изпълнител Usher с невероятната песен  - Gone Too Soon. Изпълнението беше трогателно, но тази песен има предистория. Всъщност не винаги си даваме сметка как се раждат песните. Крайният вариант на един продължителен труд е или супер хит, или нищо.  Но за тази песен  знам, че е написана от Майкъл с участието на сър Елтън Джон. Песента  е посветена на едно момче, което е заразено с вирусът на СПИН при кръвопреливане. Историята не е банална, но животът му се превръща в истинска драма в иначе силно демократичното американско общество. Днес това момче, щеше да бъде на 39 години. Истински мъж със семейство и деца, но за съжаление съдбата му е отредила друга участ. Умира през 1990г.

Днес ще ви разкажа за Райън, за това как става национална емблема на САЩ за борбата срещу дискриминацията на болните от СПИН.

Роден през 1971г., в Кокомо, щат Индиана, син на Хуберт и Илей – Райън Уайт е   дете, като всички останали представители на средно статистическото американско семейство. Родителите му сигурно са имали мечти за него. Но, проблемът на семейство Уайт започва когато Райън е на 6 дни, след раждането. Лекарите поставят диагноза – хемофилия /наследствено кръвно заболяване, което е причинено от невъзможността кръвта да се съсирва. В определени случаи ако не се вземат мерки, при тежки рани или контузии може да се доведе до тежко кървене със смъртоносен риск/. За лечение, малкият Райън получава назначение за трансфузии /преливане/ на кръвни продукти от смесени плазми за да може да се бори срещу хемофилията.

През декември 1984 г., когато Райън е на 13г. се разболява от пневмония и непосредствено при направени кръвни изследвания, се установява  жестоката диагноза - Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). По това време всички помнят, че имаше много малко информация и материали свързани със СПИН. Както и това, че повечето хора се бояха от всякакви контакти с някой от  жертвите с риск  да не бъдат заразени. По това време при всички случаи  със СПИН изходът е 100% летален. Учените и в частност лекарите все още почти нищо не  знаят за това как болестта се предава на  жертвите; много хора са вярвали и вярват, че те биха могли да хванат СПИН, от въздуха, дори и когато не са в една и съща стая с болен човек. До тогава кръвните банки за преливане на кръв по време на лечение или операции не са би тествани за болестта. Не трябва да се забравя и фактът, че в края на 80 и началото на 90 години, все още нямаше надежден тест за откриването на Синдрома. Това е причината Райън да се зарази с коварната болест.

Статистиката сочи, че през този период, почти 90% от болните от хемофилия, на които е било преливана кръв в последствие са заразени със СПИН и починали много бързо. Когато родителите на Райън разбират за това, лекарите им предричат, че той ще   живее  само шест месеца. След излизане от болница, Райън поискал  да се върне в училище, но достъпът му до училище е отказан. Основна причина за това е страхът от зараза плюс психическия натиск и тормоз от страна на съучениците му и техните родители,  учителите. Те слагат  началото на една жестока борба с човешкия идиотизъм и  отказват  категорично Райън да бъде приет отново в училището. Учителите подписват петиция с искане към местното училищно настоятелство да забранят Райън да  посещава, което и да е  училище в района. Страхът от това,  че вирусът на СПИН може евентуално да ги покоси е предизвикал масова истерия всред всички.  „Рискът  бил огромен!”

През юни 1985 г., Райън и родителите му представили официално писмо, с молба да му бъде позволено да се върне  в училище през есента. Детето се чувствало далеч по-добре и здравословно и физически. Училищният надзирател Джеймс О. Смит категорично отхвърля това искане. Семейство Уайт наемат адвокат и случаят се отнася към местният съд, след което се превръща в национално дело.  С тази нелека задача се заема щатският съд в Индиана, откъдето идва заповед към Отдел "Образование" на Щата, след предварително гласуване да бъде признато правото на Райън да се завърне в местното училище.

Местното училищно настоятелство,  отхвърля тази заповед и приема и разпространява друга с която, ограничават Райън да не посещава нито едно обществено училище, докато съдът не реши крайният изход от делото. В същото време развитието на медицинските изследвания и техника позволяват по-бързо и ранно диагностициране на болестта. Все повече хора научават за  вируса на СПИН.

Всеки ден телевизия, преса, радио излизат с разяснения и информация за това, че  несъществува никаква реална опасност да бъде предаден вирусът между жертвата и здравия човек без да има някакъв контакт. Въпреки всичко има много скептици и подлагат на съмнение изследователските резултати. Точно така и хората от дълбоката провинция на САЩ в малкото градче не успяват  да повярват, че риск при контакт  с Райън няма. Невежеството и страхът пораждат сериозен национален проблем, поради което му е забранен достъп и  контакт с хора.  В момента всички знаят, че подобен риск е неприемлив и ненужен .

През юли 1986 г., Съдът на щата Индиана  постановява, че към Райън е приложена дискриминация със сериозни заплахи включително и за живота ми. Това е реакция  от  децата в училището подтикнати от невежеството на родители, учители и др. В училище Райън е получил многобройни смъртни заплахи и тормоз /това е било преди да бъде наложено ограничението/. В училищния стол е отделен и трябвало да се храни самостоятелно, да използва отделен санитарен възел, като трябвало да търпи цяла тирада от думи и обиди от страна на всички.

Съдът осъжда училището да изплати значителна сума за безобразията извършени от учители и родители. На следващата година, семейство Уайт взема решение и се премества в градчето Цицерон, Индиана, където Райън е приветстван радушно  в гимназия Хамилтън. Всички го обгръщат с внимание и грижи. Учители и ученици са били предварително  предупредени и подготвени за болестта от която страда Райън.

Борбата срещу СПИН навлиза в нова епоха.  В този колеж, никой не се страхувал от Райън или от това, какви последици ще има след това. През периода от 1986 до 1989 г., Райън се превръща в национален символ за борбата срещу СПИН  -  „Момчето,което успя да се пребори с проблемите на болестта и помогна да се премахне общественият стигматизъм  свързан с нея”… цитат от  „Ню Йорк Таймс”. През 1989 г., телевизията прави филм със заглавието   "Историята на Райън Уайт" излъчен по ABC. Филмът има образователен характер и в деня на своята премиера дава информация на повече от 15 милиона зрители. В него се разказва за реалните рискове, свързани със заболяването, като спомага за намаляване на истерията около болестта. Показва също и основната причина за проблемите на Райън и семейството му довело до толкова много неприятности . Както се очаква болестта при Райън прогресира и той все повече боледувал.

Райън умира от СПИН с множество усложнения два месеца преди  да се дипломира в Хамилтън.

Много знаменитости присъстват на погребението му. Включително   г-жа Барбара Буш (съпруга на президента Джордж Буш старши). Бившият президент Роналд Рейгън пише специален текст-почит към Райън. Тази трагедия, се превръща в значимо обществено дело с което, медиите фокусират разпространение на информация свързана с болестта и започват кампания с която, трябва да бъде променено общественото възприятие за СПИН.

Получената публичност води до вземане на по-сериозни решения с които, федералното правителство започва борба с болестта. През август 1990г., Конгресът на САЩ приема специален закон носещ името на Райън. Целта е да бъде осигурен федерален фонд, който ще помогне на тези, които са наскърбени, обидени, дискриминирани само поради причината, че са жертви на СПИН.

Връщам се отново към личността на Майкъл Джексън и това, че той заедно с Елтън Джон създават  тази невероятно тъжна песен в памет на Райън. От устата на Usher изпълнена по време на траурната церемония за Майкъл имаше същият ефект, когато гледах оригиналният клип на песента. Ето и текста:

Like A Comet
Blazing 'Cross The Evening Sky
Gone Too Soon

Like A Rainbow
Fading In The Twinkling Of An Eye
Gone Too Soon

Shiny And Sparkly
And Splendidly Bright
Here One Day
Gone One Night

Like The Loss Of Sunlight
On A Cloudy Afternoon
Gone Too Soon

Like A Castle
Built Upon A Sandy Beach
Gone Too Soon

Like A Perfect Flower
That Is Just Beyond Your Reach
Gone Too Soon

Born To Amuse, To Inspire, To Delight
Here One Day
Gone One Night

Like A Sunset
Dying With The Rising Of The Moon

Gone Too Soon