„Можете да чуете гласа ни. Имаме какво да кажем на приятелите, които ни подкрепят от 35 години. Времето не изчерпа чувствата ни.”

Това е поредното начало на една велика българска рок група – ФСБ. С ръка на сърце мога да твърдя, че те възкръснаха отново на фона на цялата простащина и на всичко "сбъркано в държавата" и "фашисткия й ботуш", с който тя си отмъщавала на изкуството. Така твърдят Косьо, Румен и Иван на пресконференцията дадена по повод излизането на новия им албум.

Не искам да бъда пристрастен и да сипя суперлативи за тях още повече, че с Косьо Цеков ме свързва едно голямо приятелство от години.

Но, не мога!

Наистина това, което те правят и ще продължават да правят е отново нещо истинско със стойностен звук излизащ под клавишите и струните на техните инструменти. Този албум, може да бъде определен, като поредното красиво пътешествие между спомените и настоящето, в което музикантите едновременно запазват стила си и се движат в съвременните модни тенденции. Основното което грабва е уникалния саунд, с който са съчетани невероятните текстове на Даниела Кузманова /съпругата на Румен Бояджиев/ и Живка Шопова /съпругата на Косьо/.

Може би трябва да чуете няколко пъти десетте песни и да изберете тази, която ви грабва и трогва дълбоко, защото думите и звуците говорят много. Те ви карат да се замислите върху основните човешки правила и закони, които движат объркания свят. Любовта е основния лайф мотив в текстовете, който не те обърква с неизказани думи и несподелени чувства, раздели, сълзи и розови бонбонки. Истината е, че ФСБ знаят как да поднесат онова от което всеки има нужда – малко любов. Това което свързва двама души и води през целия им живот.

Мислех си, че групата повече никога няма да издаде албум. В последните години съдбата на живота не подмина и тях. Първо дългото им мълчание, нарушено единствено с няколко солови проекти направени от Константин Цеков с неговите авторски албуми „Крилете на рибата” и „Вертикали”. След това смъртта на барабаниста на групата Петър Славов. Промените през годините, не можаха да убият у тях творческото им начало. Но успя да ги запази като утвърдени музиканти, аранжори и композитори. Един от техните успешни проекти е утвърждаването на певицата Роберта, която за съжаление доста години от кариерата си беше принудена да пее в чужбина.

Сегашният албум може да се нарече музикалната сензация в България през 2010 година. Успях да гледам в интернет част от пресконференцията дадена от тримата музиканти. Трогнаха ме техните признания с които съм напълно съгласен. „Вместо ние да емигрираме, емигрира нашата публика”.

„Винаги сме пели на български, ще продължим и няма да правим нищо на английски. Не искаме нищо от държавата, но поне да не ни пречи. Защо в България да няма закон за препоръчителен процент за българска музика, както е в Италия и Франция?".

Тревожното в тази ситуация е това, че Иван Лечев, Румен Бояджиев и Константин Цеков са принудени да разпространяват безплатно албума си. Това означава, че нещо отново в България не е наред, то кога ли е било? Опитали са се да намерят компания, която да го издаде на диск, но въпреки големия интерес в интернет не успели да сключат договор.

Със сигурност това е най-добрият албум на ФСБ правен досега, освен това е и най-дългия. Музикантите смятат, че в България в момента има много хора, които не могат да открият на пазара културен продукт, подходящ за тях. ФСБ са сътворили този албум точно за такива хора, защото смятат, че в България няма условие за развитие на качествената българска музика. Групата призова да се въведе поне препоръчителен процент за БГ музика в ефира.

В заключение, ще кажа едно: Браво момчета! Винаги съм ви харесвал и ще продължавам да слушам всичко направено от вас. Майната и на държавата, майната и на чалгата във вас е истината.

P.S.

Песента, която ме впечатли от този албум е: „Както преди“ -   по текст на Живка Шопова.