В България има много талантливи изпълнители и автори, които заслужават уважение. Не са малко и тези, които симулират само сценично присъствие. Ако всичко зависеше от мен, бих спрял 80% от тях въобще да не пеят.

Свърши и таз годишния конкурс на Евровизия. Преди време написах материал относно това, което ни очаква. Не исках и не можех да правя прогнози кой ще спечели, защото все още не бяха известни някои песни, които трябваше да участват.

Исках обаче да видя българско участие на финала, така както Стоян и Елица ме накараха да се гордея преди няколко години. Стисках палци и се молих дано този път българската песен да пробие. Но, уви! Оказа се, че коварния принцип проба – грешка отстрани и отряза крилете на българския ангел още в самото начало. Защо? Защото след отпадане на българската песен Миро се изказа доста неподготвен и не навреме относно това, че сега ще го критикуват и ще го залеят с катран и кокоши пера и т.н. Грешка! Огромна!

Не г-н Миро, никой няма да ти търси сметка защо не успя, а по скоро трябва да се потърси сметка на тези, които те накараха да повярваш, че ще спечелиш. Това няма нищо общо с показната ти сексуална ориентация, както и впечатляващите татуировки. Трябва да линчуваме всички тези, които толкова настървено ти казваха: Ти ще спечелиш! Ти си най-добрия и подобни. Те са истинските виновници за твоя неуспех.

Трябва да бъде изяснено едно нещо с което мисля, че и уважаемия читател ще се съгласи, че Евровизия не е хазартна игра, в която всеки е длъжен да пробва. Най-малкото защото в Евровизия се влагат огромни средства от четирите велики държави, които автоматично се класират за следващото издание плюс страната победител. От всичко най-много ме дразни геополитическото нагласяване на резултатите и гласуванията за отделните песни. Освен това великата четворка, която дирижира и дава парите за всяко шоу винаги са с едни гърди напред и техните изпълнители не си дават много зор, защото със сигурност ще се класират без много труд. Тази година букмейкърите на Евровизия залагаха на Джош, който е на 19 години и идва от Есекс, и Лена - също на 19 - от Хановер. Всички предварително знаеха, че някой от тях двамата ще отнесе у дома си трофея на Евровизия от Осло.

Слава богу тази година нямаше изобилие от кич и върлуващи изцепки познати от последните години. Тази година, някои страни се опитаха да вмъкнах в иначе стилната и перфектна организация от страна на Норвегия, някои елементи с които трябваше да впечатлят публиката. Е, не се наложи сериозна борба на Джош и Лена с разни движещи се дървета, беловласи девойки превръщащи се във горски феи, пеперуди и като за капак на всичко това имаше и подскачащ хермафродит. С малки изключения тенденцията за представяне на една песен идва старата позната схема от стара Европа. Семпло, изчистено представяне на изпълнителя, който трябва да изпълни лесна, не запомняща се песен, която естествено да се хареса на журито, които дава своите 50 процента глас в крайния вот.

Истината е друга, че от последните издания на Евровизия тази година имаше доста силно участие на певци, които идваха с ясната цел, че ще трябва да победят. Тази година силата на професионализма каза своята дума и въпреки, че очакванията ми бяха насочени за друга държава, която въпреки всичко влезе в първата шестица крайно време е да бъде премахната комерсиализацията на гласуването и разпределението на точки в крайния вот в зависимост от това: ти на мен, аз на теб! Далеч по-коректно е, да бъде оценен всеки справедливо и най-важното публиката да направи своя избор. Най-малкото защото в Евровизия се влагат средства и изтощителна работа. Изпълнителите репетират, ангажира се цял екип с който се създава изкуство. Остава единствено  да бъде избран по-добрия чрез вот, който да не бъде манипулиран /това остава в сферата на мечтите/.

Ще се надявам всеки да направи своя избор, както и публиката. Редно е да се заложи на добър текст, перфектен звук и евентуално след това да прибавим към изпълнението специални ефекти. Искам един ден българин да спечели този конкурс. За да може да бъде лансирана хубавата българска музика и  песен.

Искам следващата година България да представи пред Европа нещо, с което да впечатлим европейския зрител, нещо което е наша идентичност, нещо което да не е копирано от всякакви простовати клишета. Иска ми се единствено изкуството да продължи да съществува и да има повече щастливи думи и по-малко тъга в българските текстове. Иначе хубава мелодия винаги може да бъде създадена.

Тази година гласувах за Португалия, Англия и Кипър.