... безспорно е едно от най-престижните постижения на Средновековната архитектура. Това място заема високо място в изграждане на морала и духовността на Западна Европа.
Архитектурата на целия този ансамбъл от сгради ще ви накара да изживеете изключителен момент далеч и извън обществото по един необикновен и магически начин.  „Чудото на Западната архитектура”, Мон Сен Мишел, се намира в сърцето на огромен залив където се наблюдава и най-големият феномен на прилив и отлив на континента, а именно островът където е построен.

Пътят към това място е част от приятна разходка през Северна Франция. Районът на Нормандия има невероятно красив пейзаж към Атлантическия океан. В ранната утрин когато се отправям към Мон Сен Мишел, всичко е забулено в светло прозрачна пелена на лятна утринна мъгла. От двете страни на пътя се редят силуети на типичните къщи за района, безкрайни зелени полета и скалисти пейзажи. Атлантическият океан изглежда, като спокойно утихнало езеро. Настроението от тази картина е в пряк унисон с природата, защото такъв тип пейзажи носят спокойствие за сетивата. Въпреки, че за северна Франция се носят легенди: изпълнени с мрак, студ и хлад. Противно на това което видях, от любезни и гостоприемни хора, огромно разнообразие от цветя растящи от двете страни на пътя, които ни съпътстват през пътуването.



Очаквах с нетърпение да се срещна с поредното красиво туристическо очарование от Нормандия. Мъглата постепенно се вдигаше и в далечината на хоризонта вече съзирах една малка точка, която с всяка измината минута ставаше все по-голяма. Постепенно започнах да различавам върхът на катедралата с величествата фигура на Мон Сен Мишел. Когато се приближих към мястото, гледката беше придобила друго измерение, пред която можете да притаи дъх и да се насладите на очарователният и невероятен архитектурен ансамбъл.

Общата композиция излъчва мистика съчетана в неповторима хармония от умел архитектурен перфекционизъм. На това място е събрано в едно много сгради: манастир, катедрала, църква, параклис, наблюдателни кули, замък. Всяка сграда буквално е надвиснала една върху друга. Това строителство ме порази защото е разположено на много малко място, което местните го наричат „малка скала” в океана. Върхът на абатството гордо се извисява на височина близо 180 метра от вълните, които се разбиват в подножието. Около нас е необятният Атлантически океан. Тишината и спокойствието правят островът още по-загадъчен с всичките архитектурни паметници намиращи се тук.

Предварително бях прочел информация за мястото, което е известно с това, че тук могат да бъдат наблюдавани най-силните приливи и отливи в цяла Европа. Очаквах с нетърпение да видя този така „одумван” феномен. За момент си помислих, че изведнъж спокойните води на океана ще се разбунтуват и ще превърнат красивата картина в един природен кошмар. Всъщност това, което привлича милиони туристи от цял свят като природен феномен щях да наблюдавам само след няколко часа. Атмосферата в подножието на острова е доста по-различна от тази в същинската и част. В този ранен час имаше поне 500 души туристи, които поемаха по пътя през Кралската порта, която ни отвежда до стълби, които водят през малки криволичещи улички и пасажи директно към върха.



Екскурзоводи на различни езици разказват за събития от отминали епохи, като постепенно островът се разкрива пред очите ни в целият си блясък от история. Тази архитектура, е несравнима с всички други исторически места на които съм бил. Когато слушам разказът за Мон Сен Мишел си представям мястото през различните епохи на човечеството. Високите средновековни стени изградени с масивен камък и желязо са истинското доказателство за невероятните и вълнуващи истории през епохата на стара Франция.

Може би тук са се крили мускетари или рицарите на ордена на Розата. Основен мотив в повечето сгради, което ми казва, че темплиерите са имали доста силно присъствие. Впечатляващите конструкции на кулите съхранили своята цялост цели 11 века на тайнствен духовен живот. Времето през Стогодишната война изниква в поредният разказ и ме прави съпричастен със тайни от времето, вградени в този величествен монумент. Не е тайна и фактът, че преди години островът е бил част от континента между британския бряг и крайбрежието на Нормандия. През шести век силно земетресение разтърсва районът и разделя скалистата местност от сушата. Именно тук приливите на океана го откъсват от брега, а връзката между островът и сушата остава една единствена дига с дължина два километра.

Във всички времена Мон Сен Мишел е притегателен център. Легендата гласи, че древните друиди се молели на слънцето, като се опитвали да съхранят своите ритуали независимо от засиленото римско присъствие. В римски времена островът се наричал Мон Томб, защото има доста гробници и гробове. В една легенда се разказва, че една от гробниците е златна. В нея е положен Юлий Цезар, обут със златни сандали. В по-късни времена много монаси идват тук за молитви, привлечени от тишината и спокойствието на това място. Реших да проуча историята на Мон Сен Мишел. Тя е забулена с много старинни предания.



Една от легендите гласи, че през 708 г. на архиепископ Обер от Авранш му се явява в съня Арахангел Михаил, който му заповядва да построи параклис в негова прослава. Недоверчивият епископ не вярвал в знамението нито при първата, нито при втората му поява, като решава, че е полудял. На третия път обаче небесният пратеник бил много разгневен, рязко го чуква с показалеца си по главата (черепа му, с правилно очертано отверстие се пази ревниво до днес в стъклен саркофаг в абатството) и стреснатият архиепископ най-накрая започва строежът. Процесът на изграждане на катедралата е осян с безброй чудеса, които стряскат обикновените хора. Архангел Михаил се появява още веднъж и показва мястото за добиване на питейна вода. Където и до ден днешен има изграден извор в негова прослава. Но дори и с Божието благословение строителството на манастира продължава повече от сто години.



Архангел Михаил е интересна фигура в християнската религия. На него Бог възлага задачата да съпровожда праведните хора до небесния Йерусалим, да ги отбранява от появяващите се по пътя им демони и да им помага да отварят тежката врата на Рая. Може би заради това в негова чест се строят храмове високо в планините. Виждам, че Мон Сен Мишел не прави изключение. На върха на кулата стои на стража златната фигура на архангел Михаил. Готическият манастир "La Merveille" ("Чудото") също има своята история.

В началото на ХІІІ в. крал Филип ІІ опожарява част от църквата, за да извоюва острова от Нормандския херцог, който бил негов законен владетел. Когато битките спират, той поднася своето извинение пред Бог и жителите на острова, като започва да строи нов храм. Сградата на "La Merveille" /”Чудото”/се състои от две основни части, разположени на три етажа. На първия етаж са помещенията, в които монасите раздават милостиня и подслон на поклонниците, както и спалните помещения. Над тях са голямата гостна зала, в която абатите приемат своите посетители. В западната част е залата, в която монасите преписват древни ръкописи.



През ХV в. Людовик ХІ прави в тази зала традиционните събирания на ордена "Свети Михаил". На горния етаж се намира уникална закрита галерия, която е направена така, че е „увиснала” между небето и земята. Два реда каменни колони, разположени в шахматен ред, поддържат триумфалните арки обвити с пълзящи растителни орнаменти. Тук могат да бъдат видени шедьоври от средновековното изкуство на скулптурни изображения на човешки лица.

По време на Наполеон, през 1790 г., Мон Сен Мишел е преименуван на „Остров на Свободата” и мястото става затвор където са изпращани на заточение неудобни и провинили се хора пред императорът. По време на Стогодишната война англичаните няколкократно се опитват да го превземат, но без успех. След Френската революция абатството е затворено и превърнато в затвор, първоначално за духовници, които се противопоставяли на новия режим. След намесата на влиятелни фигури, като френският писател Виктор Юго започва кампания за възстановяване статута на Мон Сен Мишел. През 1863г. занданът е затворен, а през 1874г. след основна реставрация, Кралската порта отново е отворена, този път за туристи, същевременно островът е обявен за исторически паметник и така до ден днешен.

Продължавам туристическата обиколна на това място по тесните улички, между десетките магазинчета предлагащи сувенири, френски вина, пощенски картички и какво ли още не. Пред очите ми изникват още няколко сгради на църкви, музейна зала. Понякога обаче ме обзема чувство, че ще се изгубя в този безкраен лабиринт от помещения и преходи. Вътрешни градини, зеленина, цветя изолирани от света пространства, които изграждат този архитектурен ансамбъл в строга последователност. В залата за медитация, може да бъдете изненадани с невероятна акустика, където всяка стъпка отеква със звук и нарушава тишината.

Тук може да бъде разбрана силата на божественото присъствие, където векове наред монасите търсят хармония със себе си и Бог. Манастирът "Св. Архангел Михаил" е изграден между ХІ и ХVІ век. Сменяват се епохи, както и архитектурни стилове, които отстъпват място на други за да може днешният Сен Мишел да се превърне в едно забележително място където архитектурата и строителството са ненадминати в своето майсторство.

Разходката на това място, приключвам на една от терасите, където наблюдавам поредния прилив от океана. Това природно чудо става за кратко време. Сините води завладяват с тътен и бързина подножието на Мон Сен Мишел. Брегът е залят заедно със защитните стени. Изведнъж се оказахме изолирани от сушата. С притаен дъх бях пленен от величието на океана. След толкова много преживявания и усещания мога да се отдам на размисли и анализ от преживяното. Със сигурност дълго време този спомен ще живее в съзнанието ми. За пореден път се възхищавам на величието и силата на природата.













Материалът е авторски и е публикуван във вестник "Строител". Всички права запазени!