... се намират в кралство Белгия и са свързани с история на фамилия Монпелие, чийто произход датира от средата на петнадесети век. В началото на осемнадесети век, Жан дьо Монпелие наследява областта Annevoie, която по-рано е била собственост на семейство Halloy.
По това време семейство Монпелие е известно, като символа - „Железен господар”! Синът на Жан дьо Монпелие, Шарл Алексис е бил мирови съдия и именно поради тази причина, фамилията е наречена така. След като наследяват областта семейството решава да съчетае най-доброто от френската, италианска и английска архитектура в изграждането на този тип паркове и градини.

В същото време в Западна Европа процъфтява бизнеса с изграждане на всякакви градини, почти по същото време и във Версай започват да изграждат градините. Семейство Монпелие взема решение да превърнат градините на замък в едно спокойно място за творци на изкуството /художници, поети, музиканти/. Началото на първата архитектурна дейност започва към 1758г. Създаването на градините е съпроводено с много консултации, решения, концепции от най-добрите архитекти по озеленяване на стара Европа. Именно по този начин, градините са създадени въз основа на три философии:

Първата е френската, където изкуството коригира характера на твореца:

Този тип архитектура има за цел да „бяга” по всички завои и извивки на алеи и насаждения, до създаване на трайна и величествена перспектива дори и на по-малък терен.
Градините трябва задължително да приличат на картина. Пример: Алея на цветя, на френски има и друг вид понятие, което намира своето приложение тук - каскада.

Втората философия идва от Италия, където изкуството се адаптира към природата.

Архитектурата е изразена с особено пищен стил в паметниците, бюстове, като трябва да бъде в контраст и да притежава ефективна изненада. Нещо толкова типично и красиво в италианския архитектурен стил познат от старите сгради в Рим, Венеция, Ватикана.
За разлика от френския стил, тук архитектите запазват кривите линии, разликите в нивата, които са перфектно интегрирани в цялостния пейзаж.

Водата е допълнение към всичко това, за да има основна естетическа насоченост и да не забравяме, че в природата всичко е в обща зависимост. Старите архитекти по озеленяване смятали, че водата е душата на този тип градини. Именно поради тази причина, тук наличието на водата е в изобилие, басейни, алеи, водоскоци, етажни каскади, а така също тя е навсякъде около замъка.

Английското допълнение в градините Анвоа е изразено в типичен стил, където изкуството имитира природата. Какво означава това, след като слушах обясненията на екскурзовода стигнах до заключението, че тук в архитектурния замисъл е заложена идеята за изкуствено възпроизвеждане на физическите ефекти в линията на връщане към природата. Нещо, което ме върна към мислите Жан-Жак Русо /преди години имах изпит по История на педагогиката където имаше доста интересни неща за неговите идеи/, а така също и към английския романтизъм. На една от снимките се вижда каскадата, която изобразява пещера на Нептун, която е създадена буквално от нулата.

През 1930 г. Градините са отворени за посещение за обществеността. Това е един от „диамантите” на туризма във Валония. Едно безценно наследство останало за поколенията, което все още е собственост на фамилията Монпелие. Десет поколения са допринесли и продължават да работят за развитието и усъвършенстването на градините. През пролетта на 2000г., е завършена последната реставрация на замъка, както и обновяването на градините. Стефан Монпелие и семейството му са били за последен път са видени на това място, фамилията живее в Париж.

Оттогава градините изживяват поредното възраждане, след като е създаден още един басейн, площадка за игра на деца, засадени са няколко хиляди храста малини. Направена е нова градина с рози, открит е магазин за сувенири и много други проекти, които да бъдат реализирани през следващите години в района. За момента градините на Анвоа, притежават 55 хектара площ, като в началото на своето съществуване първата градина е била 20 хектара. Насладете се на прекрасната есенна природа в градините на Анвоа – в Белгия.