Е ли сте без брокер Ви очаква ходене, в оптималния вариант два пъти до сградата, която е ситуирана на място, което изисква поне две превозни средства. Това сякаш не е достатъчно. Поради ремонтни дейности в сградата, поради преместването в друга сграда, поради стряскащия обем на архивите може и да трябва да отскочите до друга сграда, където се съхранява част от архива. „Част” е ключовата дума.

Друга част от архива, всъщност точно тази, която търсите е в трета сграда. Не, не сте попаднали в „Бермудският триъгълник”, но отстоянията между сградите се измерват в пари, който да пропилеете за „обществен” транспорт и таксита. Вероятно, се чудите за какъв архив иде реч, и за какъв дявол ще се ровите в него!? Както е възможно продавачът да е първи и единствен собственик на имота / т.е. имате само един нотариален акт/, също толкова вероятно е да не е първи и единствен /т.е. назад във времето има и други нотариални актове /. В повечето случай банките искат удостоверение за тежести, както и документална обосновка за 10 години назад, защото претенции на наследници, роднини и прочие имат давност. Иначе казано, след десет години да претендират колкото си щат, вече нямат законово право и ни на банката, ни на Вас Ви дреме. В рамките на този десетгодишен период е възможно апартаментът да е бил продаван и купуван веднъж или повече пъти, да е онаследен / без наследниците да са си направили труда и харча да си извадят, тъй наречения констативен нотариален акт./, да е завещан / и да разполагат със завещанието, но отново да не са извадили констативен нотариален акт/. Всички тези документи трябва да сте приложили към искането за издаване на удостоверение за тежести. Всички тези документи са заровени в архивите. Ако ще се ровите без брокер е добре да знаете, че заплащате за всяко, копие издадено Ви от архива. След като откриете и платите за всички тези копия отивате, първо на каса и заплащате за обикновената, бързата, експресната услуга, като се съобразявате с времето си. Ако сте го докарали до „спешно” вадите 50 лв. и утре трябва да дойдете отново за да си го получите. Ако не Ви е „тупнал тупана” се ръсите 30 лв. Ако и за Вас времето е „социален предразсъдък” плащате „нищожните” 15 лв. Стиснали сте в ръка всички онези копия, както и бележка за платена такса… Няма да си излезете от агенцията, не още. Ще виснете на опашка пред вратата на дежурния съдия по вписванията, който трябва да хвърли едно око на документите. Може да поиска още някой документ. Може и да не поиска, но ще Ви поиска още пари! Защо !? Неправилен и ненужен въпрос. Остават Ви съмнения, че калкулацията е на база брой листове, които сте му предоставили да разгледа, защото времето което Ви е отделил е крайно недостатъчно за обстоен прочит. Остава ви да се завлечете отново до касата и да доплатите. Ако не го направите – няма удостоверение за тежести, няма и връщане на вече платената сума за услугата. На практика се оказва, че първоначалната сума е само и единствено за скоростта, с която ще се извърши услугата. Доплащате и…, не отново не си тръгвате от агенцията. Поредната опашка пред гише. Служителката трябва да използва телбод, да се увери, че сте платили таксата, която в настоящия момент Ви прилича повече на рекет /но това е Ваш проблем /, да ги постави на една от купчините и да Ви потвърди, че трябва да дойдете, за когато сте платили. Е, сега вече уморен, ядосан, безчувствен / На тях им е все тая!/ можете да си тръгнете. Това клонящо към унижението усещане може да си го спестите, ако сте наел брокер. Само усещането, парите – те са във формата на комисионната.
Получавате удостоверението за тежести. Ако е „чисто” просто го занасяте в банката, ако не – продавачът трябва да го „изчисти” ./ най – често срещано е незаличена ипотека. Продавачът трябва да я заличи и да Ви предостави документа удостоверяващ това действие/ Вие на свой ред да представите въпросния документ, доказващ „изчистването” за да Ви презаверят удостоверението, разбира се в Агенция по вписванията. Ако по някаква причина не може да се „изчисти” – търсете си друг имот. Горе описаната процедура се повтаря за всеки имот.
Приемаме, че всички документи са изрядни. Занасяте ги в банката. При положение, че същият този имот ще бъде ипотекиран от банката ще Ви поискат пазарна оценка от независим оценител. Уловката е, че всъщност банката ще Ви отпусне обещаните и регламентирани проценти / 100 % за ново строителство, за старо / монолитно; 70 – 80 % за ЕПК; за гредоред и панел – в настоящия момент може изобщо да не Ви отпуснат, може и да са 30 %, може и пряко сили да го докарате до 50 % /, но не от цената, на която купувате жилището, а от пазарната оценка на въпросния оценител. 
Струва ли Ви се, че сте в омагьосан кръг? Това е само, защото сте, именно в омагьосан кръг. На база Вашите финансови възможности банката Ви е информирала, че може да Ви отпусне кредит в еди-какъв-си размер, който е достатъчен за имот, или спадащ към този тип строителство, за който банката на практика ще Ви отпусне недостатъчен процент, защото смята въпросното строителство за рискова инвестиция, или имотът, поради компромисите, които сте направили на база потенциалния размер на кредита, не е възможно да получи пазарна оценка, така щото 100 % финансиране да са и 100 % от цената, на която сте се спазарили да го купите. / Тук се извинявам на всички читатели за потресаващата дължина, структура и обърканост на изречението. Но, може би най – точно олицетворява въпросната ситуация!/ Ще отбележа, че се наблюдава известна гъвкавост от страна на банките. Следствие на тази гъвкавост, е възможно липсващите пари да Ви ги отпуснат целево /за ремонтно – довършителни дейности, ремонтно – строителни – дейности /. За целта, ще искат да предоставите количествено – стойностна сметка оправдаваща причината. В последствие ще трябва да предоставите на банката касови бележки, фактури за строителните материали, обзавеждането и оборудването, както и за труда, които аргументират целевото изразходване на целевата част от общия размер на кредита. Тук историята мълчи! Ледът е тънък. Де факто и де юре ще сгазите малко лука, но не дотолкова, че да му мислите много, много. Намачкали вече лука викате оценител. За идването, огледа, заснемането, изготвянето и издаването на оценката таксата е 120 лв. Плащате ги Вие и се сдобивате с две издания – едно за банката, едно за Вас. Истината е, че на Вас Ви трябва пазарна оценка по – висока от цената, на която ще го купувате, за да не се окаже, че когато банката Ви отпусне 100 % от пазарната оценка, те всъщност са да речем 90 % от цената, която трябва да платите на продавача. Идва още един момент за мълчание от страна на историята. Тук Ви се открива възможност да сгазите далеч по – сериозно лука. Може да изпитате желание да „стимулирате” оценителя, така щото той да впише „вярната” оценка. В опит да се прекрати този, достатъчно рисков спорт към банките бяха създадени отдели, които да следят и проверяват работата на оценителите. При съмнения в почтеността на оценката, но и без съмнения служителите в този отдел могат да дойдат на нещо като „потвърждаващ” оглед. Щом могат, не се съмнявайте, ще дойдат! Така, че преди да се заемете със „стимулиращи програми” го обмислете добре не дали, а колко и какво ще Ви струва!?
Преди да задвижат парите трябва да предоставите и Предварителния договор за покупко – продажба сключен между Вас и продавача. Предоставяте го. Следват няколко дни на изнервящо чакане. Вероятно всичко е наред и ще получите зелена светлина. Има някой и друг процент вероятност да Ви разкатаят, но печалбите от отпуснат кредит са далеч по – големи от неотпуснат. Сега Ваши приятели са естествената лакомия и алчност на кредитора.
Остава Ви само още една база* и точката ще е за Вас.
Следва продължение…