Летище Варна ПДФ Печат Е-мейл
9 гласа
Публикации - Моят репортаж
Написано от Росен Алексиев   
Понеделник, 19 Октомври 2009 20:31
Когато човек говори за Варна, мислите му неизбежно се завъртат около морето, слънцето, плажовете и корабите. Всичко това е вярно, но не е съвсем, защото Варна освен всичко е и град, който е неразривно свързан с историята на българския въздушен транспорт.
Историята на гражданската авиация в България започва непосредствено след 9 септември 1944г., когато с указ на тогавашното правителство е създадена Дирекция въздушни съобщения, чийто първи директор е Борис Ганев. Първите пътнически рейсове се извършват с известните Junkers Ju 52 /„Леля Ю"/ взет от ВВС и преоборудван в пътнически самолет, след което изпълнява функциите на транспортен. На 29 юни 1947г., е първия полет по вътрешните линии, Ju 52 свръзва София с Бургас и месец по-късно полетите вече се извършват и до Варна.



На 2 август 1947г., първия ,,Леля Ю" каца на летище „Тихина" край Варна. Командир на самолета е Иван Шивачев. Летището представлява една поляна с площ 1500 декара, с хангар и малка техническа работилница. Днес то е под вода и е част от водното пространство на канала Варна-Девня. „На летището самолетът бива посрещнат от началника Александър Кондов и от още трима служители. Поради лошото оборудване на летището през цялата втора половина на 1947г., кацат всичко на всичко шест самолета с общо 23 пътници или по 3,83 пътници на полет.

Както всяко начало и това не е леко. Трудно можеш да накараш човек, свикнал с удобството на влака, да се качи на стоманената, шумна птица. Скоро обаче и това ще стане факт. Още през 1946 г. започват проучвания по изграждане на ново летище край село Аксаково, тъй като „Тихина" няма да може да се справи с нарастващия пътнически трафик. През 1947г., започва градежа. Строителството става с активното съдействие на гражданите на Варна, които с доброволен труд помагат за изграждането на едно от най-големите летища на Балканския полуостров в онези години. Летище, което ще даде възможност на Варна да утвърди името си като един от най-големите курортни центрове в България.

9 май 1948 г. е рождената дата на новото летище построено край Варна. От този момент се установява редовната вътрешна линия София - Варна. Самолетът от столицата каца точно в 10 часа 40 мин. Полетът отново е „поверен" на Ju 52, пилотиран от летците Любен Шороплов и Станислав Францов. Докато пътуването с влак трае 14h., сьс самолет разстоянието се взема за 2 h 30 min. С този полет тържествено е открита и новата аерогара на Варна. На следващия ден самолетът излита обратно за София без нито едно свободно място на борда. Желаещите да летят са повече от местата на борда на „Леля Ю".

Само месец и половина по-късно обаче България ще бъде потресена от първото в следвоенната ни история отвличане на пътнически самолет.
На 30 юни 1948г. от летище Варна излита самолет Ju 52.


Командир е самият директор на Българска гражданска авиация Борис Ганев. В екипажа влизат Любен Шорoплов втори пилот, Недялко Недялков - телеграфист и бордовият механик Мазнев. На борда на самолета се качва терористична група от 7 души, водена от уволнения офицер Страшимир Михалакиев - бивш колега и приятел на Борис Ганев. Една от жените в състава на групата успява да качи на борда пистолет, с който Михалакиев застрелва телеграфиста Недялков и тежко ранява Борис Ганев. Целта е бягство в Турция. Командването на самолета се поема от Михалакиев, който се опитва да приземи Ju 52 край Цариград. Успява да стори това с помощта на техника Мазнев, който по нареждане на тежко ранения си командир Ганев съдейства на Михалакиев при приземяването.

Този случай е трагедия за младата българска гражданска авиация, защото е загубено най-важното - доверието. Всичко трябва да се започне от самото начало. Мерките за сигурност вече придобиват първостепенно значение.

Годините след войната са пълни с трудности, но и с ентусиазъм. За летище Варна вече се говори с уважение и известна доза завист, защото всяка година пътникопотокът нараства. Българските морски курорти започват да привличат все повече чужди гости, но се оказва, че инфраструктурата на летището не е готова да поеме съществено увеличение. Най-големият проблем се оказва пистата, защото тя не е с твърдо покритие и дъждовете превръщат всичко в кал. Това крайно неблагоприятно обстоятелство води до вземането на решение за изграждане на нова бетонна писта, която да може да поема всички типове транспортни самолети по това време, включително и най-тежките.

Изграждането й започва през 1959 г. и през април 1961 г. вече е завършена. Ефектът е невероятен. Летището е пренатоварено, налага се и нощем да се обслужват самолетите на чуждите авиокомпании, което принуждава ръководството на летището да ускори изграждането на светотехническа система. Тя е готова през 1963г. През 1967г. летище Варна посреща самолетите на 17 авиокомпании и преминава границата от 500 000 обслужени пътници. По това време в България вече летят турбовитловите самолети Ан-24 и Ил-18 - най-честите гости на летището.

Следващата 1968г. е знаменателна в много отюшения. Грохотът на реактивните двигатели ще огласи летището на морската столица и Ту-134 ще бъде първият български реактивен авиолайнер, който ще опре колесника си в бетонната писта на Варна. През 1969г. летището обслужва 14 755 самолета и 550 000 пътници. По това време авиацията прави гигантски крачки напред. Нараства масата на самолетите, съответно техният разбег и пробег. Оказва се, че пистата, изградена през 1961 г, не може да се справи с новите проблеми от увеличената излетна маса на самолетите. В допълнение се появява и проблемът с обслужването на пътниците.

През 60-те години пътникопотокът е нараснал 7 пъти, а само чуждестранните пътници са се увеличили 20 пъти. Нарастващите изисквания по отношение на пътникопотока налагат строителството на нова сграда за летището. Тя е открита тържествено на 25 септември 1972 г. Два месеца порано - на 27 юли - има още едно знаменателно събитие. Първият Ту-154 каца от София на варненското летище след 35-минутен полет. Командир е легендарният авиатор Григор Соколов.

От този момент това е най-честият гост на летището, като Ту-154 лети със знаците на „Балкан" и почти всички източноевропейски авиокомпании до Варна. През 1976 г. са посрещнати два пъти повече пътници от 1971 г. На 15 юни същата година е открита и новата редовна линия Видин - Бургас - Варна. Над 20 чужди авиокомпании летят до морската столица. Сред тях са почти всички източноевропейски, както и много западни авиокомпании - Air Lungus, Condor, Bavaria, Sabena, Finnair и много други. Следващата година се открива и редовната въздушна линия Варна - Киев - Варна.

7 юни 1978 г. е знаменателна дата за варненското летище - то посреща своя 10 милионен пътник.

Към 1980 г. Варна е едно от най-оживените летища в България. Оттам водят началото си над 15 редовни международни линии. През натоварените летни месеци над 100 самолета излитат и кацат за едно денонощие. Ръководството на въздушното движение също се развива бързо. Внедряването на нова техника дава възможност летището да се прекатегоризира и да покрие втора категория по изискванията на IСАО.

8 август 1982 г. Самолет Ту-134 излита по редовен пътнически рейс от София за Варна. Пътник на борда съобщава за бомба и настоява курсът на самолета да се промени към Виена. Летците обясняват, че горивото няма да стигне и кацат във Варна. След дълги и изтощителни преговори терористът е задържан, без да се налагат силови действия. Такива действия ще бъдат предприети на 8 март 1983 г., когато терористи завземат самолет Ан-24, изпълняващ редовен рейс София - Варна. Отново настояват за кацане във Виена. Екипажът се опитва да убеди похитителите, че горивото няма да стигне, заблуждава терористите и каца във Варна. Светлините на летището и градът са така променени, че похитителите да не познаят Варна. Така за кратко време летище Варна става летище Виена. Специалните части очакват вече самолета. По някакъв начин обаче терористите разбират, че не са кацнали във Виена и започват да действат агресивно. Намесата на специалните части обаче е жестока и безкомпромисна и терористите са задържани. Пътници и екипаж са невредими. Сериозно ранена е една от земните стюардеси. След този случай Варна си спечелва славата на „лошо място за терористи".

Ерата на широкофюзелажните самолети не подминава и летището на морския град. На 6 септември 1989 г. се приземява първият Boeing 747, а на 13 септември 1996 г. - първият Ил-86. До ден днешен Ил-овете са едни от много честите посетители на летището по време на интензивния летен туристически сезон.

Промените след 10 ноември 1989 г. оказаха влияние и върху въздушния транспорт. За съжаление в негативен план. Икономическите неуредици удрят един от най-печелившите доскоро отрасли на икономиката - туризма. А туризмът е „храната" за летище Варна.

Трябва да се отчита фактът, че летището обслужва основно този отрасъл и от него са най-големите приходи. Резкият спад на интереса към черноморските курорти е резултат от дълго продължилата в страната ни икономическа криза и довежда до спад на обслужваните самолети и пътници по всички български летища. Варна не избягва тази тенденция. В допълнение към това е и резкият спад в селскостопанското производство, което също е един сериозен източник на средства.

В годините преди икономическите промени ежедневно излитат по 2-3 самолета Ил-76, натоварени с българска селскостопанска продукция. Освен негативните вътрешни процеси трябва задължително да се подчертае и зависимостта на туристическите летища (в това число и Варна) от негативните външни тенденции. Сред тях са икономическите кризи в страните, от които идва основният поток от туристи.

Първото, което действа направо стряскащо на обикновения българин, е, че навсякъде в района на летището, в сградите цари абсолютна чистота. Всичко е лъснато до блясък. Летищната управа е осъзнала факта, че едно летище е преди всичко врата към съответната държава и полага наистина колосални усилия в тази посока. По отношение на обслужването на пътниците човек може да каже само добри думи. Хората навсякъде са усмихнати и любезни.

Летището разполага с модерно оборудвани чакални, безмитни магазини, ресторанти и всичко, което е необходимо, за да прекара човек приятно времето си в очакване на самолета. Откритите тераси, до които пътниците имат достъп (за разлика от други летища), само подсилват приятното впечатление, което летището прави на всички пътници - българи и чужденци. Автобусна линия свързва летищния комплекс с центъра на морския град за по-малко от 15 мин, което също е голямо удобство за гостите на Варна. Интервалът на движение е 10 мин.

Пистата на летището е построена, като се отчитат характерната посока и скоростта на вятъра. Поради тази причина полосата е 09/27 (простира се от изток на запад). Такова разположение е избрано с оглед да не се допуска крайно неблагоприятният при кацане страничен вятър. Дните, в които бризовете са със скорост над 14 м/с, са по-малко от 14 годишно, а дните с мъгли - по-малко от 5 годишно. Това дава възможност летището да се използва през цялата година.

Както вече споменах, пистата е бетонна. Дължината й е 2500 м, а ширината - 55 м. Подходяща е за използване и от най-тежките типове самолети. Пътеките за рулиране са 5 на брой. По отношение на обслужването на самолетите летището разполага с всичко необходимо както за наземно и техническо обслужване, така и за аварийни случаи.

Перспективите за развитието на летище Варна са неразривно свързани с развитието на туризма в България. Ако туризмът се развива добре, и летището ще има възможност да посреща повече туристи и самолети, а оттам ще дойдат и финасовите средства, които са необходими за развитието и разширението. Като най-близка перспектива е удължаването на съществуващата писта 09/27 и построяването на още една пътека за рулиране.

Проектите за европейските трансгранични коридори могат да се окажат един сериозен стимул за развитие на летището, като се имат предвид изключително благоприятното му географско положение и близостта с такова важно пристанище като варненското.

Статията е публикувана със съкращения от "История на българската гражданска авиация"
 

6 коментара (архив)

  1. Любопитна статия. Информативна. Обичам да гледам как кацат, излитат и се реят в небето самолети. Не знаех нищо за летище Варна, сега вече не е така. Благодаря!
  2. Любопитна статия. Информативна. Обичам да гледам как кацат, излитат и се реят в небето самолети. Не знаех нищо за летище Варна, сега вече не е така. Благодаря!
  3. Авиацията е моята голяма любов! През 1997г., завърших училището на IATA с профил - ръководител резервации, продажби, карго полети. Имах щастието за малко време да стажувам в Lufthansa, но в България за да работиш на летище или за авиокомпания това не е работа за простосмъртни. Нямах никой от семейството ми в авиацията - значи си аут.
  4. Намерих хиляди връзки и успях да се докопам до заветното място на летище София на инфарктната каса№4 където се продаваха и преиздаваха билети. Но беше не за дълго. Сега от два месеца успях да спечеля конкурс съвсем честно, без връзки на летище Брюксел и веднага ме назначиха на полетите за Източна Европа и Скандинавия. Разликата между София и Брюксел е тази, че тук те назначават спрямо това какво можеш и колко езика говориш.
  5. След това идва ред на дипломи, квалификации и т.н. за връзки въобще не може да става дума. Всеки ден съм между хиляди пътници, всеки ден съм на "пистата" за посрещане и изпращане на самолетите. Цялата отговорност за това е върху мен, както и всички пътници. Ужасно съм горд за това, което постигнах затова реших да пиша за летищата по света. Толкова много съм пътувал, имам много спомени за разказване.
  6. Поводът да напиша този материал е във връзка с това, че един наш уважаван колега също е имал мечти да бъде пилот на самолет, но уви! За наше щастие журналистиката е спечелила повече от присъствието на г-н Жоро Сотиров, отколкото авиацията. Началство, статията е специално за теб! Иначе няма по-красива гледка от излитащ самолет или кацащ на фона за залязващо слънце или изгрев. Настроения!


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.