Четвърта  дестинация – Десет дни селски туризъм

За протокола ще отбележа, че въпросните десет дни бяха по неволя. Друго яче казано, не сме търсили услугите на туристическа агенция, която да предлага този вид туризъм. По съображения и обстоятелства нямащи отношение към този текст семейно престояхме десет дни в едно врачанско село.

Принудително се запознах с бит, самобитност, поминък и други сходни понятия част от българското село. Предполагам, че има известна разлика между организираните от тур оператори почивки, ваканции от тип селски туризъм и нашето вплитане в селски живот, но и двата варианта будят известно недоумение в мен. Аз знам защо си го причиних, ама тези дето си и плащат – виж тях явно никога няма да разбера. Надявам се няма да ме разберете криво – тук не става въпрос за никакви социално – културно – иронично – подигравателно – градско – селски предубеждения, водещи след себе си конфронтационни взаимоотношения. Става дума за селски туризъм и характерните му белези.

Винаги съм приемала почивката, отпуската, ваканцията като време за разпускане и развлечения. Като такива по презумпция, моята презумпция, считам, че обичайните, ежедневни занимания като труд, домакинска работа и прочее депресиращи дейности трябва, ако не друго, то да са сведени до минимум. В този смисъл къмпингуването, отсядането в отдалечени вили, къщи, хижи и прочее,  без хазяй и обслужващ персонал, както и селски туризъм не съвпадат с представата ми за почивка.  Защо да се лишавам от готвач, келнер, камериерка, обслужване по стаите ? Тъй като и досега не намирам правдив отговор на  въпроса, пък и вече съм се сблъсквала челно с другите разновидности на туризма заявявам най – отговорно, никога вече няма да се лиша от рум сървиз, пък колкото и снобарско да изглежда.

Но да се върна към началото на тази туристическа одисея. Може би е характерно за областта, може би е повлияно от някакви географско – културно – исторически елементи, но тук архитектурата като цяло е постна.  Едноетажни къщи измазани отвън в неопределен сиво – бежавикав грапав строителен материал. Също толкова депресиращ както и фасадата на великото френско изобретение – панелно жилище, в което живея. Пристройки без топла връзка към къщите, които са наричани летни кухни, но на практика се оказват кухня, столова, всекидневна, трапезария, спалня, гостна…, май пропускам някоя от функциите на това потискащо ниско и правоъгълно помещение. Да не споменавам, че се експлоатира целогодишно. И още един дразнещ факт. Отпред, току до прага е като пред  джамия. Така и няма да разбера нито мюсюлманите, нито селските хора, защо аджеба се събуват на двора, при условие, че поне при летните кухни има нещо, което прилича на предверие, антре. Място, където преспокойно можеш да оставиш чепиците си без риск от препикаване или осирине.  Стриктно се придържам към духа на поговорката „Като отидеш в Рим ще се държиш като римлянин” , та се съобразих с тази привичка. Не пропусках възможност да си мърморя под носа, нещо което умея до съвършенство. Други два архитектурно- пространствени аспекта също отключват вродения ми киселяшки нрав. Разбирам, че за хората от село личното стопанство е от първостепенно значение, но да отстъпиш „първа линия” от двора на кокошки и говеда мъничко ме смущава. Всички знаем, че „животът е като стълба в кокошарник – къс и осран”, но не смятам за необходимо тази житейска истина да ми бъде напомняна 24 часа. С позиционирането на обора най – отпред , в двора, до входната порта, на една ръка разстояние от къщата - де факто, и де юре нарушават не само архитектурната естетика, но и душевната хармония на посетителите. Нещо повече! Сякаш не е достатъчна пространствено – психологическата  атака, ами и разрушават съня ти. На село, казват било тихо и спокойно ! Дрън – дрън, та пляс ! Самоназначил се за будилник побъркан петел кукурига, но не при изгрев, както повелява природата.  Да беше таласъм да го разбере човек що вдига врява в два посред нощ, ама той петел. Ококорваш се за кратко, примолваш се на Господ или Дявол /не съм претенциозна / да го претрепе и отново потъваш в сюреалистичния свят на сънищата. Не след дълго пронизително дране те стряска. Щом успяваш да се даврандисаш осъзнаваш, че това е магарешки рев. До този момент винаги съм питаела жалостиви, по своему добронамерени чувства към тази природна издънка – магаретата. Вероятно, най – известното магаре, постоянно страдащо от маниакална депресия криеща негативно, на моменти агресивно поведение спрямо окръжаващата го социална среда и несправедливо подредената обществена структура, зовящо се Ѝори ме е спечелило за каузата на печалния образ, та и оттам моето мило и обичливо отношение към тези създания. Туй отношение обаче се обърна след среднощното упорито, непровокирано от нищо магарешко дърляне.  Дръгливата твар не спря повече от час да наддава кански вой. И щом задоволи потребността си да вбеси цяло село се кротна и предполагам заспа. Към онзи момент, спомням си, че неистово желаех да съм си у дома и блажено да спя под съпровода на метален звън възпроизвеждан от старите, ръждиви трамвай. Тъкмо притварях очи, то взело че станало пет часа сутринта. Това по принцип не е час от денонощието, за който мога да изкажа мнение, просто защото спя блажено. Е, в едни отдавна отминали времена по това време е възможно да сме се прибирали от купони и дискотеки, но ще да е било много отдавна, тъй че не се брой. Но, тук и сега се оказа, че е началото на трудовия ден. Тези хора са луди ! Аз съм на почивка в края на краищата ! Възгледите ни очевидно се различават. След като сме на селски туризъм трябвало да изпитаме и благата, и несгодите на селския живот.  В кое точно съзряваха блага нямам идея, ама нейсе.  Гости сме и трябва да се държим сполучливо в обществото. Да станеш в пет сутринта, да нахраниш и напоиш цялата фауна в обора, сетне да се отдадеш на флората – да я прекопаваш, да я пръскаш с разни химикали, да я поливаш ...  Ако това са благата, какви ли са им несгодите !? Естествено, че това  трае цял ден – все някоя тиква или говедо се нуждаело от обгрижване. Нас не ни насилваха да вършим всичката тази работа, но тъй и тъй сме се прецакали , та доброволно си предлагахме помощта . Да понаучим поне туй – онуй. Нашата фамилия се слави с неповторима дарба да си прави живота  непоносим. Сиреч, научаваме и правим нещата по -  трудния и обикновено болезнен начин. Ето какво научихме за селския живот ! А, как го научихме сами преценете! Основно правило било, е и ще бъде: Не оставяйте греблото захвърлено из лехите. Не само, че дръжката му ще Ви нацели кратуната, ако го настъпите, но и ще си набодете ходило, ако не до кръв, то до дупки в подметките . Друго правило гласяло, гласи и ще гласи: Никога не заставайте зад животно, ако се уплаши ще Ви срита без да му мигне окото. Възможно е и да Ви опикае.  Очаровани ли сте  от глуповато поклащащата се походка на гъските знайте, че хапят зловещо и атакуват от засада. В тях има само едно хубаво нещо – дробът им. Особено фламбе,  поднесен върху „канапе” от запържен в масло ананас. Козите също са странни твари – пет пъти ще мине покрай Вас без да Ви отрази, но на шестия  ще Ви подкоси, вероятно за забавление. Не Ви ли скъса сухожилие, то ще Ви направи синини, пък Вие вървете и обяснявайте , че нямате сестра ! И те са ми симпатични... под формата на пастърма.  Естествено, всяка една селскостопанска твар би могла да застрашава живота и здравето Ви, тъй че  стойте на щрек.  Хванали се на хорото, ще го изкараме докрай. Тук, само ще вметна, че съм романтична душа, следователно наивна, а що по – следователно доверявам се на представата, която ми поднасят холивудските продукции.  Вярно, знам, че макар непоказвани на екран, персонажите и актьорите ходят до тоалетна и със сигурност не акат маргаритки. Ма, ей го на! Един филм ме подведе, че отглеждането на грозде и производството на вино е романтично. Романтично, чувствено и секси е, ама друг път.  Прекопаването е изнурително. Пръскането срещу и аз не знам какво опияняващо, особено като подухва ветрец. Зарязването предизвиква плюски по ръцете. Брането е изтощително. И да споделя, че из между редовете простиращи се с декри не се мярка ни една холивудска персона, с която поне да „изплакнеш окото”. Прословутото газене на гроздето е мърлява и лепкаща работа, която привлича оси и пчели. Въобще,  всякакви жилещи летателни елементи. Аз химията не я разбирам, ама не ми и трябва. Според скромното ми мнение – химията и селскостопанската работа са крайно неблагодарни занимания. Пресечната точка помежду им и доказателствен материал за твърдението е ферментацията. Един вонящ химичен процес. А, туй дето първо разклащате чашата, после помирисвате аромата, сетне отпивате задържайки в  уста течността, тъй щото с небцето си да усетите вкуса и вещо да отсечете: „Реколта не-знам-си-коя година и букет от еди-кои-си сортове!” си е летателен апарат с 18 букви : „На баба ти хвърчилото!”  Точат стипцавата течност без дори да я прецедят, сипват ти я във водна чаша, подават ти я с репликата : „На! Пий!”  пък ти го играй сомелиер. Към цялата тази романтика прибавете и задължителния външен кенеф. Винаги отстоящ  на разстояние, по правило отнемащо повече време от онова, с което Вие и вашето разстройство успявате да го прекосите.  Подобно изживяване само по себе си си заслужава, но ако сте тръгнали с нагласа подобна на моята дупе да Ви е яко!