"Така стоят нещата!" ПДФ Печат Е-мейл
3 гласа
Публикации - Моят репортаж
Написано от Мария Маринова   
Неделя, 19 Юли 2009 16:22


 

Уолтър Кронкайт  1916 – 2009 г.

 

 

Роден в гр. Сейнт Джоузев, окръг Бюканън, щата Мисури на 4 ноември 1916 г. Като гимназист печели конкурс и през лятната ваканция на 1932 година пише и буликува в „The Houston Post”. През 1935 г. напуска колежа и изцяло се отдава на журналистическата професия. До 1937 г. работи в „KCMO radio Kansas City”- отдели новини и спорт. Радио „WKY” в Оклахома Сити. Кореспондент на „United Press” в Остин, Канзас Сити и Ел Пасо. За кратко е завеждащ „Връзки с обществеността” на „Braniff Airways”.

 

От 1937 до 1945 г. Уолтър Кронкайт е военен кореспондет за „United Press” от Европа и Африка. Между временно, през 1940 г. се жени за Мери Елизабет Максуел. За периода 1946 – 1949 г. Кронкайт е кореспондент на „United Press International” (UPI). Отразява „Нюрнбергският процес”. Ръководи бюрото на „UPI” в Москва.

Кореспондент е от Вашингтон за радио станции от средния запад. През 1950 г. приема работата на кореспондент за „CBS News” във вашингтонското бюро на медията. През 1952 г. вече е познат като репортер от национално ниво и покрай излъчването на Републиканския конгрес в Чикаго Кронкайт олицетворява термина "anchorman" / спортен термин – последният в щафетно бягане /.

Между 1950 – 60 г. участва и води предавания на „CBS”, като "You Are There", "Eyewitness to History", "The Twentieth Century", дори за кратко е в „The Morning Show”. Постоянно прави репортажи за "CBS Reports".

Често пъти заема и място на „котвата”*. Отразява и VIII Зимни Олимпийски Игри в Скуо Вали, окръг Плейсър, щата Калифорния. На 16 април 1962г. сяда на „котвата” на „CBS Evening News” . В предаването поема и длъжността редактор. През 1965 г. предаването носи името „CBS Evening News with Walter Cronkite” . На 19 август предаването става първото вечерно новинарско шоу излъчено с цветна картина. През 1967 г. „CBS Evening News with Walter Cronkite” е и първото предаване излъчено чрез сателит. През 1971 г. издава първата си книга „Eye on the World”.

През 1973 г. е обявен за публичната личност, ползваща се с най – голямо доверие в обществото. През 1981 г. отстъпва мястото си „CBS Evening News” и става водещ и кореспондент на документални предавания на „CBS”. През същата година е удостоен с президентския медал на Джими Картър за свобода.

През 1993 г. основава „The Cronkite Ward Company”, която продуцира документални поредици за „The Discovery Channel”, „PBS” и други. През 1996 г. мемоарите „Cronkite Remembers” са адаптирани и излъчени по „CBS”, а по – късно и по „The Discovery Channel”.

През 2006 г. е първият не – астронавт получил награда на „НАСА”.

2009 г, 17 юли – Уолтър Кронкайт почина в Ню Йорк на 92 – години след дълго боледуване. „Така стоят нещата!” 

Уолтър Кронкайт е от онези личности извоювали правото си да са еталон. Еталон за професионализъм. Уолтър Кронкайт е от онези личности заслужили си правото да са стандарт. Стандарт за журналистика.

Всякакви епитети със суперлативен характер ще са верни и точни що се отнасят до Кронкайт. „ Епоха”, „гуру”, „ментор”, „най – добрият” са само част от епитети – титли олицетворяващи професионалния живот на Уолтър Кронкайт.

На добре известни причини в миналото България не е имала възможността да следи медиините изяви на Уолтър Кронкайт, не е имала възможността да се учи от „пионерите” в телевизионерството, в журналистиката. Днес е различно. Днес репортажите, коментарите, кореспонденциите, новинарските емисии направени от Кронкайт се изучават в университетите. Дори днес, макар и с огромно закъснение зрителят не остава безразличен, когато гледа архивни кадри с изявите на Кронкайт. 

Качествата му като журналист, съчетани с доза професионален шанс създават емблематични примери, най – вече в телевизионната журналистика, днес вече влезли в учебниците. Военните репортажи по време на Втората Световна Война, кореспонденциите от Виетнам, СССР, новинарските емисии водени от него. 

В професионалната му биография паметни ще останат не една и две дати.

 

снимка

20 ноември 1963 г. пръв Уолтър Кронкайт съобщава за смърта на Президента Кенеди. 

"Man on the moon!", "Oh, boy!" и "Whew, boy!" са думите, с които Кронкайт ще съобщи в ефир на света, че човек е стъпил на Луната.

През 1968 г. в кореспонденция от мястото на събитие ще признае пред света, че Америка е загубила войната във Виетнам.

През същата година ще отрази покушенията срещу Мартин Лутър Кинг и сенатор Робърт Кенеди.
Интервютата с египетския президент Ануар Садат, американския президент Кенеди са брилятни примери останали в историята и в журанлистиката.

Фразата : „Така стоят нещата!” се превръща в негова запазена марка. В по – повечето материали тя е неизменно присъства. Превръща се в своеобразна поанта на репортажите, кореспонденциите, новинарските емисии, коментарите и анализите му.

Той издига журналистическата професия на качествено, ново ниво. Обективност, искреност, човечност, лишена от брутална напористност и скрити политически и финансови интереси. Налага изчистен, семпъл изказ. Залага на информативността. Личната харизма само помага да е човекът с най – голямо доверие.

Уолтър Кронкайт е олицетворение на брилянтна журналистика .

„Така стоят нещата!”

/ В сатията са използвани материали от http://www.cbsnews.com. Изображения от Google /

 

5 коментара (архив)

  1. Невероятен журналист! Всички трябва да се учат от него! Но, перфекционистите са на изчезване. За тази цел тези, които се занимават с този "занаят" трябва да са достатъчно грамотни и да са хора - не звезди, които да разбират от работата си и да боравят добре с думите! В американския ефир останаха - Опра Уинфри и Лари Кинг. Лека му пръст на Уолтър Кронкайт.
  2. Много пъти съм гледала архивни кадри на неговите репортажи, кореспонденции, новинарски сесии. Онова, което го отличаваше, него и още малци е, че не се поддадоха на суетата превръщайки себе си в новина. За американския ефир, вероятно си прав, при все че лично аз не мога да сложа Опра Уинфри в класическия образ на журналист. Разлика е в това, че макар и със закъснение Кронкайт стана журналист от световен мащаб, докато други си остават на национално ниво, в което разбира се, няма нищо лошо.
  3. В коментара съм изпуснала една сричка. Думата е малцина, извинявам се, за което!
  4. Извинена си колежке, личи си, че си фен на Уолтър - перфекционистка!
  5. Прав си. Възхищавам се на Уолтър Кронкайт, и на някой други от неговото поколение. Де да бях, но благодаря за комплимента!


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.