"Всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло. От стъпалото на ногата дори до главата няма в никое тяло здраво място. Но струпеи, и посинения, и гноясали рани, които не са изстискани, нито превър-зани, нито омекчени с мас-ло…" Исая 1:5,6

На 21 октомври 1811 г. се ражда едно момченце. Наричат го Ференц. Детето е прекалено слабо и нежизнеспособно и непрекъснато е на прага между живота и смъртта. Години наред в крехкото телце се редуват треска и някаква нервна болест и предизвикват тежки припадъци. Това безпомощно създание сякаш няма бъдеще.

Един ден бащата се връща в дома си и заварва съпругата си съкрушена от скръб. Пред нея лежи детето, в което няма никакви признаци на живот. Дърводелецът на селото взема мерки и сковава ковчег… Но малкият се връща към живота. Като по чудо. Някой го вика отново към светлината, като го изтръгва от безмилостните нокти на смъртта, лишавайки я от правото да нанесе решаващия удар. Съдбата на детето е предначертана от незнайна ръка, даваща нов шанс на любимия си избраник, пълното име на когото е Ференц Лист (гениален унгарски композитор и музикант).

Човешкият живот има начало и край (зачеване и смърт). Сърцевината му е в неговото развитие, изживяване, съхранение. В него са възможни две състояния, различни като деня и нощта, слънцето и луната здраве и болест, носещи щастие или нещастие, сила или безсилие, желание за живот или неговото презиране и премахване.

Разбира се, говорим в сферата на относителното, защото абсолютно здрави хора няма, както няма и изцяло болни. А болестта не е нещо, за което някога ще престане да е актуално да се говори. Ако искаме да я опознаем (добре е да познаваш силните и слабите места на противника), необходимоe да се запитаме: Какво е болест? Кои са причините за нейната поява? Какви са последиците от нея? Лесно ли се лекува? Ще живее ли някога човек,

Какво е болест

"Всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло. От стъпалото на ногата дори до главата няма в никое тяло здраво място. Но струпеи, и посинения, и гноясали рани, които не са изстискани, нито превързани, нито омекчени с масло (…)" Исая 1:5,6

Болестта е антиподът на здравето. Тя е почти пълно или частично разстройване на машината на живота, различна по степен повреда на органи и системи и тяхното взаимодействие. Германският политически деец Карл Маркс я дефинира кратко и достъпно: "Болестта е ограничен в свободата си живот". Вътрешното разстройство на организма дава отражение на външността на човека и отбива каляската на живота му в други коловози в калните пътища на битието.