Казват, че човекът е човек, когато е на път. Стара сентенция, която винаги ме изпълва с допълнителен ентусиазъм, когато грабвам куфарите, паспорта и отлитам към поредното предизвикателство в някоя държава по света. Всяка част от планетата има своя чар.

Стара и скучна Европа с нейната буржоазна история и култура пленява винаги и остава не надмината в избора за посещение на културно наследство и история. Динамичната Северна Америка с огромните площи на Мексико, САЩ и Канада където времето никога не спира и всяка секунда там се измерва в цент или долар. Горещата и страстна Африка, където след голямата пустиня следва един приказен оазис от джунгла, реки, езера и в края на черния континент по най-естествен начин идва края на планетата. Поне така наричат последният камък от залива в Дърбан. Азиатщината винаги ме е привличала, и не мога да подмина скандално богатия Дубай, Сейшелските острови, Банког и Сингапур.

Но, този път няма да ви занимавам с минали мои пътувания, а с това, което видях като снимки и слушах разказа на мой приятел, който се завърна преди дни от Хърватска. Да, на Балканския полуостров има един малък земен рай, който си заслужава да посетите. В частност ще спомена кратката история на това място, което ме плени изцяло и следващото ми пътуване ще бъде задължително в тази посока.

Повечето от скалната маса на Балканския полуостров се състои от варовик, който се е натрупвал през вековете. В райони с изобилие от потоци, реки и богата растителност варовикът е образувал истински райски кътчета едно такова е Плитвишките езера в Хърватия, или това са серия от 16 планински езера, които са се образували именно благодарение на този феномен. Травертинът е специален вид варовик, които се отлага от води, богати на калциев карбонат по повърхността на мъх, създава живи бариери, които образуват серии от езера и водопади.

В продължение на хиляди години водата е отмивала варовикът от дъното, докато в същото време травертинът е образувал прегради, които растат с по 1 см на година. Резултатът е вечно променящ се и растящ природен феномен.

Шестнадесет свързани чрез водопади езера, които се образували между планинските масиви: „Мала Капела“ и „Плесевица“ в района на Лика при наслагването на седименти, гъсти букови и елови гори. Системата условно се разделя на : Горни езера и Долни езера. Най-високо над морското равнище е „Прошанското езеро“ (639 метра), а най-ниско е „Новаковица брод“ (503 метра). Горните езера са свързани с множество красиви водопади. Намират се в доломитската долина и са заобиколени от гъста гора. Долните езера са заобиколени само от храсти и лежат върху варовити скали. Те са по-малки и по-плитки.

Езерата черпят вода най-вече от реките „Бьела“ и „Црна риека“, които се събират в един ръкав южно от „Прошанско езеро“. След водопада „Сащавци“ на долните езера, водата от тях се стича в река „Корана“, както и в потока „Плитвице“, падащ от височина 76 м. Водите на горните езера са почти неподвижни и са отделени от варовиковите формирани доломитски бариери.

Целият регион е национален парк и езерата са една от основните атракции на островната част от Хърватска. Въпреки, че е сравнително безопасно, не е препоръчително да се отдалечавате от пътеките. В районът се е състоял сблъсъкът между Сърбия и Хърватска през Балканските войни и цялото място е било минирано. През 1998г. е обявено, че всички мини са отстранени, но се смята, че в по-отдалечените места на парка все още са останали.

В стръмните скали около Плитвичките езера и по поречието на река „Корана“ има 14 пещери от минерален варовик и 6 пещери от шуплест варовик-„Супляра“, „Голубняца“, „Велика Пецина“ и др. Климатът е алпийски, със средна годишна температура между 8 и 10 градуса и средно количество на валежите 1200-1400 мм. Температурата на водата на „Прошанско езеро“ достига до 24 градуса през лятото. Целият район е покрит със сняг от ноември до края на март, а езерата замръзват от декември до края на януари.

Предлагам ви една малка виртуална разходка в този райски кът от Стара Европа. Публикувам снимки, които открих в различни сайтове в интернет, като се надявам да споделим взаимно удоволствието от красотата на която се е наслаждавал този мой приятел!