Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Поезия На разстояние
Забележка
  • Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
  • Единствено регистрирани потребители могат да публикуват мнения в този форум.
На разстояние ПДФ Печат Е-мейл
4 гласа
Публикации - Поезия
Написано от Стела Недкова   
Неделя, 29 Ноември 2009 09:42

Днес си толкова далеч от мен
толкова далеч, толкова...
не чак толкова.
Една ръка протегни

с нея зората докосни
и мини под дъгата от думи-
оправдания, обещания, обяснения...
Нужни ли са някому?
Днес си толкова далеч от мен,
че може само вятърът да те докосне.
Щом дойде при теб, ще отвори
писмото ми вчерашно.
Там ще намериш моето сърце
разбито на мънички парченца.
Знаеш ли колко ми липсваш?
Толкова ужасно, ужасно много...
Да те докосна искам-
протягам ръце и прегръщам изгрева,
защото знам, че може би и ти
правиш същото.
Закъсняло есенно небе
ми намига съучастнически.
Търся последния лъч светлина-
той ми носи добротата в очите ти.
Търся нежния полъх на вятъра-
той ще погали лицето ми.
Търся тихия прибой на свечеряване-
той ми дава топлата прегръдка.
Искам да чуя последния писък на гларуса,
който самотно се разхожда по пясъка
и се опитва да открие изгубеното лято.
Закъснялото есенно небе
ми намига съучастнически.
Протягам ръце и прегръщам залеза,
защото знам, че може би и ти
правиш същото.
Толкова ужасно, ужасно много
да те докосна искам.
Знаеш ли колко ми липсваш?
Прочете ли писмото вчерашно?
А там намери ли сърцето празно-
разбито на хиляди парченца?
Днес си толкова далеч от мен
толкова далеч, толкова...
Съществуваш ли изобщо
или си моя собствена измислица...

< Предишна   Следваща >
 

9 коментара (архив)

  1. Румен Донкин направи този коментар

    29.11.2009 (нд) 11,21,35 EET

    Носталгията по морето и толкова много парченца от любов. Последната строфа обаче е като внезапен дъжд, проливен.

  2. Стела Недкова направи този коментар

    2.12.2009 (ср) 13,38,47 EET

    Целта ми беше да провокирам някакъв коментар от един конкретен човек, но...явно не се получи :(

  3. Николай Калицин направи този коментар

    2.12.2009 (ср) 21,30,17 EET

    Стеле, много бързо се отчайваш!! За всяко нещо има време за изпълнение! Чувството за далечна и неосъществена любов е страшна яма, нали? Нямаш отговор на реалността, която твоята душевност изгражда. Най-силният повик на човешката същност остава в лишение... Това, което прочетох ме натъжи.

  4. Стела Недкова направи този коментар

    2.12.2009 (ср) 22,35,09 EET

    Последното нещо, което съм искала е да натъжа и то точно теб. Мисля, че любовта поражда чувство на радост и светлина...независимо дали е споделена.

  5. Константин Байрактаров направи този коментар

    2.12.2009 (ср) 23,25,16 EET

    Тези стихове резонират в моето сърце. Има думи, които са ми доста познати, но дали е съвпадение поради това, че човешката ни природа е обща, или, че авторката изживява подобен трепет на моя, ми е трудно да кажа. Но няма да гадая в морето от варианти. :)

  6. Стела Недкова направи този коментар

    3.12.2009 (чт) 6,12,56 EET

    :) В такива случаи се казва:...надушвам, че сме от една порода...:)

  7. Антоанета Палева направи този коментар

    3.12.2009 (чт) 12,37,13 EET

    Красива тъга по-една далечна любов... Поздравявам те Стеле!

  8. Стела Недкова направи този коментар

    3.12.2009 (чт) 14,18,31 EET

    Благодаря ти, Ани. Любовта може да е далечна, но със сигурност е истинска и това може да помогне от искрата да се роди силен огън...

  9. Антоанета Палева направи този коментар

    6.12.2009 (нд) 14,02,30 EET

    Стеле ние с теб все сме на едно мнение,което може само да ме радва...


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.