12 коментара (архив)

1. Румен Донкин направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 19,31,26 EET

   Изоставяш ритъма точно където трябва да го засилиш. Но пък късите строфи са качествени. Опитай да го напишеш отново, но отзад напред. Първо изненадай себе си, после ще поговорим пак. Не го изоставяй. То е сюжет. Може да послужи за нещо повече от стих. Пробвай!

2. Антоанета Палева направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 20,02,37 EET

   Благодаря ви г-н Донкин,винаги приемам вашите съвети и критика,защото те са градивни за мен,ще опитам. Много се радвам,че четете стиховете ми! Дано да не съм ви разочаровала...

3. Румен Донкин направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 20,29,02 EET

   Не, не приемайте коментара ми за критика. Не съм капацитетът, който би бил в правото си да претендира, че е думите му са достойна критика. Опитвам се да Ви посъветвам от гледна точка на колегиалността и предвид нивото, което съзирам, че заемам. Най-достойното Ваше качество е упоритостта да пишете винаги, когато емоцията Ви е общувала с Музата (вашата... - която и да е тя), което качество успявате да съчетавате с прецизността да се мотивирате от всяко предишно за всяко следващо. Самата Вие като своеобразен творец сте ритъм. Аз обичам ритъма.

4. Антоанета Палева направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 20,54,39 EET

   Благодаря ви г-н Донкин! Чест за мен е,че четете стиховете ми и ме възприемате като творец и ритъм. Защото аз съзирам в себе си хаус от емоции и чувства,прибързани,задъхани и недовършени дори. Но пък , чувствата и сърцето изглежда нямат нищо общо със здравият разум. Те са вихрушка ... неубуздана и истинска,болезнена и красива в същото време.

5. Румен Донкин направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 21,42,12 EET

   Работата на разума при писането е свързана с контрола. Някой все пак трябва да обуздае математиката в продукта, който следва като завършен да обладае сетивата. Но разумът, който обуздава стихоплетеца не винаги общува съритмично (в емоционалния аспект) с разума на читателя, който (последният) не винаги е бил длъжен да отсее мелодията. Затова понякога се случва някой читател да изтърси ни в клин ни в ръкав: "Не усетя ли мелодията, не ми се получава..."

6. Румен Донкин направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 21,45,37 EET

   ...а тя - мелодията си е там, кротува си, не се натрапва, не парадира, не претендира. Но и не е нетърпелива, ако не я намериш, не се трогва, не отвръща на непремерения повик. Но и не съди. Тя, подобно на разсъдъка не ти е длъжна, че си неграмотен да я потърсиш дори, камо ли да я намериш.

7. Румен Донкин направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 21,46,41 EET

   ...когато не искаш да я чуеш и тя не иска да ти се покаже.

8. Стела Недкова направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 21,48,10 EET

   Аз вече написах мнението си на едно друго място. Но! Не пречи да повторя. Малко време му е трябвало да отлежи...идеята ми хареса, искам само да му дадеш още малко време.

9. Румен Донкин направи този коментар

   8.12.2009 (вт) 22,03,23 EET

   Да не прекаля само с коментарите си, но, не пречи да се включа пак: Ако съм разбрал правилно Стела, да, идеята е много повече от "просто удачна", но... небързай да затвориш страницата, развий темата. Остави го малко да отлежи, наистина. Знаеш ли според мен коя е ядката? "Исках да обичам, но се случи... Само мъка и сълзи получих! "

10. Николай Калицин направи този коментар

    8.12.2009 (вт) 22,03,40 EET

    Съгласен съм, че е сюжет, и може да се разработи богато!

11. Антоанета Палева направи този коментар

    9.12.2009 (ср) 7,44,26 EET

    Благодаря ви колеги,ще го обмисля този сюжет,нека отлежи,пък ще видим ...

12. Стела Недкова направи този коментар

    9.12.2009 (ср) 12,43,26 EET

    Ето, точно такъв диалог и съвети бих искала да получа под някои от моите стихове-конструктивен и много плодотворен, надявам се...