Лай на кучета в далечината,
тръни носи вятърът суров.
И зимата със сила нова...
нахълтва в топлия ми, несмутен от нищо ден.

Листопад на чувства, мисли, върху лицето ми...
засъхнали тъги блестят.
Усмивката ми няма я , а колко лесно изгряваше преди...
Лай на кучета в далечината,
тръни носи вятърът суров.
И зимата със сила нова...
нахълтва в топлия ми, несмутен от нищо ден.
Тръгна си и аз останах ...
с поглед вперен във безбрежността.
И започнах да се колебая...
има ли я всъщност Любовта...