Навън вали ПДФ Печат Е-мейл
7 гласа
Публикации - Поезия
Написано от Стела Недкова   
Четвъртък, 01 Април 2010 07:05

Навън вали-снежинки бели

танцуват нежно във нощта.

Обсипват клоните дебели

 

белеят се във тъмнината.

 

Поглеждам и очите ми ги виждат,

 

 

а само миг дели ги от съня.

Затрупани,

забравени,

загиват,

когато тихо гасне вечерта.

Как искам да съм мъничка снежинка

тъй бяла, чиста и добра

и своя полет-танц прекрасен

да нарисувам във нощта.

С него бих могла да омагьосам

и себе си,

и теб,

и вечерта.

Навън вали-снежинки бели

танцуват нежно във нощта.

Нима са всички полудели,

не знаят ли, че идва пролетта?

 

5 коментара (архив)

  1. Стеле, казвал ли съм ти колко си добра в поезията! Невероятно винаги с удоволствие чета това, което пишеш!
  2. Росене, бих могла да публикувам още някои неща, но вече получих молба да пускам само стихове, предизвикващи положителни емоции. Трудна работа, но не и невъзможна.
  3. Стеле, пускай каквото си поискаш въпрос на избор и желание.
  4. "Навън вали" е едно от любимите ми твои стихотворения, Наборе. Усещането ми е следното: Душата тъкмо се е пооткрила, постоплила, иде й да се усмихне дори, да позволи някому да отрие сълзите от зимата, душата тъкмо е напъпила и копнее да се разлисти и... коварни тъжни, скръбни проблеми, проблемчета гайлета, тегоби и дертове нахлуват през вратата и водят вятъра и студа след себе си... И си казваш: "Е... пак пропуснах пролетта."
  5. Много ми липсваха твоите коментари, благодаря ти за това включване. Да, понякога така се получава, но в края на краищата накрая винаги идва пролетта...или в най-лошия случай направо ЛЯТОТО.


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.