Една протегната ръка,

едни очи изпълнени със мъка, слепи.

Една надежда срещу мен стои

и чака ...

със сърце да и отвърна !

Не иска много,

само грош !

Но бързащите хора

преструват се

и все едно не виждат,

слепеца подминават го,

като невидим !

А колко малко само ни е нужно... да бъдем хора !

На чуждото страдание и несполука,

да отвърнем с добрина.

Ще обеднеем ли, или ще станем по-богати...

подхвърлили в дланта му грош ?!

Усмивката му ще ме стопли,

аз бих му дала

и последният си грош !