Алкохол.

Очите ти отчаяно поглеждат към сърцето,

търсят образа размит...

Но той далеч остава,
не отвежда към мислите разумни и открити.
Думите ти смисъла изгубват
в морето от прогонени слова.

Сама не виждаш жалката си същност,
пленена от невежа суета.
Гола си, безумно неразбрана,
от околните потънали в смях. Присмиват се, че вече си пияна
и надмощие над теб са взели пак.

Това ли искаш, толкова е рано
да обричаш своя път в тъмнина.
Боли те, знам, от сторените рани
на отхвърляне и болка в любовта.

Утехата я няма в алкохола,
безоблачно се луташ като в сън.
Нямат име чуждите пътеки,
с очи ти махат грешките отвън!

Смехът ти лъже колко си щастлива,
боли ме, че избрала си нощта.
Алкохолът ще развърже и езика,
дълбоко ще се каеш след това.

Мислиш, че ще стопли в теб душата

и болката в мига ще победи. Но няма
да запълни празнотата и огъня във студ ще възкреси.