Сърцето ми-

проскърцваща порта

на отдавнашно,

древно кале.

Сърцето ми-

купа със кръв

от нечие друго сърце.

Сърцето ми-

крепостен камък

от стените

на Царския Град.

Сърцето ми-

верига на мост,

който се пуска напред.

И тръгва назад.

Сърцето ми-

сянка от Рая

и светлина

от жаравния Ад.

Сърцето ми-

светилник

в Божията длан

и меч,

на Дявола

до бедрото опрян.

Сърцето ми-

капка сияние,

разсипана от звездите

по земята.

Сърцето ми-

глътка страдание

от недопита,

съборена чаша.

Сърцето ми-

древен папирус,

по който вековете

Живота са писали.

И

с имена, победи,

подлости, жестокости,

разлъки, срещи

моят живот

са орисали.

... Сърцето ми...

Проскърцващата порта

на старото, магьосано кале.

Купата със кръв

от нечие друго сърце.

Крепостният камък

от стените на

Царския Град.

Веригата на моста,

дето се впуска напред

и бяга назад.

Приятел,

предател,

съюзник

и враг.

Моето сърце.

Сърцето ми-


ключ към

Някога и Сега.

И чаша,

пълна със Утре.

Утре, когато

ще отпие Животът.

А някога

ще изпие до дъно

Смъртта.

. . . . .

09. 05. 2002