Ще се скрия,

от какво ли бягам?...

Ще заплача,

а дали го заслужаваш?!

Ще се приютя във нечия надежда...

моята оставих я всред буря.

Гола, беззащитна и самичка...

беше нужна само дума,

твоята, която да ми върне -

блясъкът в очите, усмивката на устните и радостта в гърдите

От този бяг се изморих...

Оставам и открито заявявам, че ще съм щастлива!

Ти предложи ми единствено тъга,

ето връщам ти я цялата,

до капка!

Не ми пречи!

Решена съм на всичко!

Пред очите ми сега стоиш,

но си невидим вече...