В празна чаша от кристал
наливаш ми да пия вино,
като кехлибар.
Отпивам глътка, две...
по вените отровата тече!

Светлината става черна точка
в разширените зеници...
А тялото ми прималяло,
безтегловно,
не чувства нищо!
Онази болка,
заблудата, че ти си ...
истински и ме обичаш лудо
лъжата ти по устните ми лепне,
заблудата излиза с последният ми дъх...
Чашата е вече празна...
а ти доволен !