Неграмотно сърце ПДФ Печат Е-мейл
6 гласа
Публикации - Поезия
Написано от Росен Алексиев   
Петък, 18 Юни 2010 21:28

Този път реших да споделя с вас една компилация от стихове, на Георги Константинов изпяти от незабравимата Леа Иванова. Надявам се да ви хареса, в думите откривам много смесени чувства,мъка и страдание.

Всеки може да тълкува написаното както му е угодно, истината е ясна! Има моменти в живота на всеки от нас, когато изкача онази жестока сметка, която те кара да се замислиш за много неща.  Направени, пропуснати, изхвърлени... Страшното е това, че живота си тече и нищо не е обратимо. За съжаление живота ни е твърде кратък и не трябва да бъдем жестоки един с друг.

 

 

*   *   *

 

Има мигове тъмни - гасне в теб мисълта

и очите безсънни не съзират света.

От прозореца тесен капе есенен здрач ...

И не ти е до песен. И не ти е до плач.

*   *   *

Понякога въздъхвам уморен –

веднъж да мине този тежък ден

Веднъж да мине този месец само

и да погледна болката през рамо.

 

Да мине бързо този летен дъжд.

И зимата да свърши изведнъж ...

Докато си река със глас изстинал:

Я гледай! И, животът ми преминал.

*   *   *

На студени площади и на хора

добри своя смях ти раздаде,

а тъгата си скри ...   Овладяваш наука,

лягаш с книга в ръце, а в гърдите ти чука

неграмотно сърце.

 

6 коментара (архив)

  1. Благодаря, че споделис нас тази своеобразна компилация, както я наричаш ти. Наистина има много смесени чувства вътре, много ударни, докосват и болят едновременно... Много ми хареса, поздрави!
  2. Много ме боли, когато слушам тези стихове в песента. Навяват ми толкова много спомени от живота ми преди в България. Имаше хубави моменти, имах много приятели. В момента нямам никой. Има само овълчени хора, неграмотници и такива, които живеят от ден за ден. Ето това е едно голямо предателство за цял един народ. Ако някой мисли, че това е нормало така да се живее, значи трябва да си увелича диоптъра на очилата си.
  3. Въпреки всичко, стиховете на Г. Константинов имат своята роля и докосват душата със своята искреност и болка. Благодаря ти за коментара Тони! Ти май остана единственият чист и искрен автор тук заедно с Мая. Другите нещо отлетяха...всеки с проблемите си!
  4. Не мога да се съглася съвсем с последния коментар...просто някои се превърнахме от автори в искрени читатели. Писането е сложен процес, аз в момента просто нямам такава потребност, имам потребност да чета и винаги с удоволствие го правя :)
  5. Е, и аз не съм както преди, но именно за това казах, всеки с проблемите си Стеле! Само, че напоследък нито ми се чете, нито пише. Прекалено съм натоварен с други задачи и работа и единствено ми остава време да напиша някой материал за вестника. Но пък когато имам възможност чета! Въпреки всичко сайта ще си съществува, независимо дали пишеш, дали аз ще пиша или някой друг! [img][/img]
  6. Росене радвам се, че мнението ти за мен е такова. Аз наистина чувствам сайта като свой дом, а вас като мое творческо семейство, оценката ви е много важна за мен, както и тази на читателите. Ще продължавам да намирам време и да публикувам тук в Artsloi, а също и да чета, защото изкуството трябва да бъде подкрепяно и съживявано чрез нас...


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.