Къде отиде? - губя се в простора.
Защо си тръгна? - липсва ми смеха..
Едно остана - болка и умора...
Светът ми рухна и сама съм на ръба.

Без край изглежда всичко сиво...

безкрайно е и мъката тежи.
Обичах нещо, някого, но някъде далече
остана малкото момиче да тъжи.

От мене восък скъпоценен капе,

свещицата ми тлее, скоро няма да гори..
и сякяш вчера се родих, а днес умирам..
и сякаш мислите ми са залязващи лъчи.

От музиката спомен няма...
последни опити полагам да я задържа..
пианото ми прашно е, китарата фалшива
във тишина, едва ли днес ще издържа...

Усмихвам се... безкрайно е небето,
ала и мъката безкрайна ми е знай,
къде положил си финална пряка, Боже?
Останала ли е поне надежда, за светъл, нежен, розов край?

Отровено е утрото ми от кошмари,
защото чувствам-пътят ни разделя..
заключили са чувствата среднощните стражари, и питам се
нима не беше любовта ни само красив простор извън повеля...