Тръгвам призори
стъпките си крия в тъмнината.
Шумно ме боли,
как да притъпя
болката
от любовта
във тишината?

Дали да  я потопя в бурното море,
като котва в океана
хвърлена...
завинаги дали  ще я забравя?!
Тръгвам призори,
бисерни сълзи в очите светят...
С илюзии сбогувам се,
но погледът ми искри нови сеща.
Има ли надежда и сърцето нова пролет среща...