Пътувах много пъти в празния ти поглед...

Докосвах недокоснати от други мисли,

поисках да почувствам с твоето сърце и любовта,

но се оказа невъзможно!

Че в ледена обвивка беше цяло.

Ръката ти държах и плачех...

ти никога не бе обичан,

ти никога не бе обичал.

Боже над сърцето му смили се,

че безсилна се оказах аз

пред тази хлад и студ във него!

Позволи му да обича

и сърцето му да бие.

Аз не искам друго!...

Знам молитвата ми чута е

и сега той вече не е сам.

Макар да плача

съм щастлива,

благодаря ти

Боже!