Когато пред компютъра седя,
притиснат от стените неугледни
и чакам да се появи сега
красавицата с будните идеи,

тогава аз започвам нов живот
в квадратните окови на екрана,
а времето със бързия си ход
унило стене хванато в капана.

Отсреща новия живот кипи
с неземната си сила ме зарежда,
момичето със черните коси
в света на чудесата ме отвежда.

Любов и страст, копнежи и мечти,
разкрити чувства, споделени тайни
и колелото на съдбата се върти,
разкривайки ни пътища безкрайни

И идва всеки ред и всеки стих,
запълват светлината на екрана
и вечността се слива в кратък миг
от истинската дружба виртуална.

Когато свърши разговорът тих,
светът изгасва в сивото безвремие,
отново съм сред четири стени
притиснат от коварно ежедневие.