Идваш ти,но откъде ли-от съня
или от моето бълнуване в просъница,
а може би от дивата тъга,
която често ме обзема
при спомена за теб,любими мой.
Напразни,дявол да го вземе
са всички яростни усилия
да те забравя!

Думи.
Само думи ли
преследват ме?
А онези изгарящи спомени,
затворили с решетки
пак душата,
която страда
пропада
във ада
и се разпада
останала без капчица любов.

Аз знам ти си демон
измамно е твойто лице,
но тялото ти има власт над мене.
Над тебе няма-моята душа.
Ще те забравя ли?
Да те забравя...


Добър вечер,мили мой,добър вечер.
Ще бъда с теб и тази нощ
опустошена и изгубена.
А ти заспивай!
Лека нощ!