Не искам

да си Първият, нито Последният,

не искам

да си Демон, нито пък Бог,

не искам

да си яростно нежен,

не искам

да си благородно жесток.

Не искам

да си невероятен, чаровен,омаен,

не искам

да ме любиш с поглед и с глас,

не искам

да си открит, дълбок и таен,

не искам

да те искам с негоряла страст.

Не искам

да ти лекувам умората и душевните рани,

не искам

всичкото ти минало да изпия,

не искам

да знам дали имаш кошмари,

не искам

следите от кръв по мечтите ти да измия.

Не искам

да се старая да те разбирам,

не искам

с теб да съм съгласна напълно,

не искам

в думите ти лъжата да спира,

не искам

очите ти да ме давят в безмълвност.

Не искам

да пия от твоята чаша,

не искам

ти да ми вариш кафе,

не искам

да съм сълза от очакване,

не искам

да искам да продължаваш в дете.

Не искам

да умирам от любов,

не искам твоя глас да сънувам,

не искам

между кратичките мигове живот

болезнено и призрачно да съществувам.

Не искам да познавам твойте приятели,

не искам

изкушението да се любя с някого от тях,

не искам

да погребвам тялото си в броня,

когато то мечтае грях.

Не искам

да знам какво преследваш,

какво те плаши, от какво те боли.

Не искам

да виждам, когато прогледна.

Не искам

даже да те срещна.

Защото после ще горчи!...

08. 12. 01