Остави я сама на кея,
трепереща и мокра
от сълзи.

Денят валеше
сякаш в нея
и сбираха се
всичките тъги...

Остави я сама на кея,
боса и измръзнала
от хиляди лъжи.
Безмълвно каза ти
да тръгваш
и в шепи болката си скри!
А кой ще плаща,
кой раните и ще цери?
Гузно се обърна ти,
неспособен да дариш утеха,
неспособен да обичаш
и да и простиш.

Остави я сама и продължи...