Понякога ме дострашава

във тъмната и празна стая

не те намирам и тревожна...

изглежда сякаш невъзможно е

да те докосна!

Понякога ми става хладно,

студено чак и тръпки ме побиват.

Сама разбирам, че тогава

без теб не мога да остана!

Понякога се крия да поплача,

отричам всичко,

всичко без остатък!

Но видя ли в очите ти

усмивка...

в обятията ти

с любов

утихвам.