Едва започваше да се развиделява, когато един раздрънкан микробус спря пред входа на сградата и от него слязоха шестима мъже. Край тях се въртеше дребничко човече с каска и непрекъснато повтаряше:
- Всички на инструктаж за безопасност на труда. Да не хукнете сега да пиете кафета. Чакам ви на входа.
Мъжете се засуетиха, помърмориха малко и се скупчиха на стъпалата.

- Почва се сега... каски, маски - измърмори някой.
- Почва се. Да! Тука си има правила. Вие се радвайте, че сте си намерили някаква работа. Никакви къси гащи и джапанки, не сте тръгнали на плаж. Бели гащиризони, светлоотразителни жилетки, каски и очила задължително. И обувки с дебели подметки - не спираше да нарежда човечето.

- Кожусите да си донесем ли?- обади се някой и всички избухнаха в смях.
- Ти да мълчиш. При първо нарушение - устна забележка, при второ направо си отивате в къщи. Ясно ли е?
- А бе, шефе, навън е 40 градуса. Ще изпукаме от жегата - не се стърпя майсторът.

- 40, 50 мен това слабо ме интересува. Такива са правилата. Сега почвайте, че срокове имаме да гоним. И да не е посмял някой да си свали каската - изрепчи се дребосъка.

Работниците с неохота тръгнаха към халето. Обичайните закачки между колегите не се получаваха, омърлушени и сънени, те заеха своите места около майстора:

- Цецо, тоя Робокоп направо ще ни отрови живота. Как се работи с очила, бе? Че те се изпотяват от жегата и нищо няма да виждаш. Вместо в гипскартона, рапидката в пръста си ще завинтиш- мърмореше единия работник.

- Ей, шефе, а чистачки за очилата има ли?- не се стърпя Цецо.
- Хайде момчета. Без глупави шегички. Халето трябва да е готово на пети.
Така започна работния ден на бригадата на Гицо Макарона.
-Бате Гицо, защо ни докара тука?

- Момчета, криза е. Замразиха кооперацията на Надка. Да стоим в къщи ли? Ние да не сме баби. Ще изтърпите две, три седмици. То и парите са едни никакви, ама по-добре 200 лева в джоба, отколкото 200 на вересия. Качваме се на скелето аз и Минчо, а ти, Иван и Светльо- долу. Хайде да свършим малко работа - каза Гицо.

Към обяд в огромното хале вече не се дишаше. Жегата ставаше все по-непоносима. Иван спря за малко работа, свали си очилата и каската и понечи да пие вода.

- Чакай да видя аз, ти бира ли ще ми пиеш сега. Тук е абсолютно забранено. Слизай веднага от скелето- кресна някой до него.
- Каква бира, бе. Шишето само...
- Дай да видя. А, може тогава. И слагай веднага очилата, ще ги свалиш чак като си тръгваш.
- Ей, Робокоп, я да млъкваш. На теб за това ли ти плащат една гора пари, да тормозиш хората. Ще сляза долу и ще ми станеш мачкан лак. Да дишаме може ли?- изрева Гицо.

Човечето се постресна малко, огледа се, тръгна бавно да излиза, но все пак не се стърпя и каза:
- Каските, каските, молим...без пазарлъци.
Настана тягостна тишина. Чуваше се само шумът от перфоратора. Не бяха свикнали момчетата на бай Гицо да работят така. Не им беше някак по сърце някой да се държи по този начин с тях, все едно са дечурлига. Изведнъж Светльо запя:
- Градил Илия килия...

Песента се понесе във въздуха, отключи сърцата на умислените мъже, очите им светнаха. Запяха всички като един ...напук на правилата.