Онзи ден един приятел ми  подхвърли закачка във фейсбук: "Защо не те срещнах преди 10 години..." Незнайно защо това изречение предизвика вълна от емоции, а в съзнанието ми изплува едно парче на ФСБ:

"Пак ще се срещнем след 10 години, вчера ли бяхме на 22..." На пръв поглед никаква логика, но...това ме накара да се замисля. Свикнали сме да чуваме :"Не се ровете в миналото си, живейте тук и сега." И по принцип съм съгласна. Но! Понякога това може да ни донесе много положителни емоции. Поиска ми се да разбера какво точно се е променило в моя живот за последното десетилетие. Каква бях тогава и каква съм сега? И се впуснах в едно вълнуващо пътешествие назад във времето...1999 година. И вие, ако искате можете да ме последвате.

Бяха минали две години от дипломирането ми, а с всеки изминал ден ми ставаше все по-ясно, че спадам към категорията "случайно попаднали в професията".  Една учебна година го доказа и така системата ме изхвърли...след което просто кацнах в офиса на голяма транспортна фирма. Убийствено скучна работа. Но не това бе най-важното. За мен 1999 година мина изцяло под знака на любовта. Най-силната и страстна любов в живота ми, а може би и най-нещастната. Той бе поет по душа, посвещаваше ми стихове, а това е в състояние да разтопи сърцето на почти всяка здравомислеща жена. Може би оттогава имам слабост към поезията. Но започнах да пиша години по-късно. Казваше се Коев или поне всички го наричаха така. Моят поет, на когото предричаха успехи, ме запозна с много известни за онова време хора- интересни, интелигентни и това до известна степен замая главата ми. Въобразих си, че аз съм неговата муза, повярвах в любовните му обяснения. И как да не повярвам като самата аз изпитвах толкова силни чувства.  Той бе мил, чаровен, нежен и романтичен...просто една сбъдната мечта. А аз бях толкова влюбена, че живеех като на сън-сред розови облаци. Всичко беше забавление, всичко носеше удоволствия...всеки ден бе като празник.

Отне ми доста време, докато разбера, че има хора, които не са в състояние да обичат никого другиго освен себе си, но просто умеят да го крият изключително добре. Веднъж ми каза:" Ти всъщност не си влюбена в мен, а в представата си за мен." Сега разбирам какво точно е имал предвид.

Благодаря ти, Коев за това, че разби сърцето ми на хиляди парченца. Това не ме уби. Събрах парчетата, заключих сърцето си и си обещах никого да не пускам там.

10 години по-късно...

Щастлива съм, че в живота ми се появи човек, който ме обикна истински и не позволи на сърцето ми да остане заключено.