It must have been Love ПДФ Печат Е-мейл
2 гласа
Публикации - Проза
Написано от Росен Алексиев   
Вторник, 24 Ноември 2009 13:39

Обичам упадъчните истории,  нещо, което да се случва извън нас. Надявам се да ме разбереш правилно! Разбираш ли? Продължавам да мачкам фаса в чистия пепелник, въпреки че пламъчето на изпушената цигара отдавна изгасна.

Гледам лицето ти, ноктите лакирани в онзи пастелен цвят и малките нежни пръстчета, които обичам да целувам. Казвал ли съм ти, че обожавам ръцете ти, особено когато докосват клавишите на пианото.  Докосвам отново ръката ти и онзи огромен сребърен пръстен, който ти купих във Венеция,  малката гривна с икони изглежда толкова нежна и съвместима на тънката ръка.

Отново сме заедно, а топлината от камината излъчва своята поредна доза уют. Миризмата на тютюн и скъп парфюм е навсякъде в стаята.  Ужасно топло е и  бузите на двама ни пламтят. Косата  ти е мокра и на челото ти виждам паднал кичур от прическата ти. Сладостта от любовната игра винаги ми доставя някаква аристократична умора. Всеки път се усещам подмладен с няколко години, въпреки, че не изглеждам стар.  Наблизо има огледало и често се задържам пред него.

Разглеждам чертите на лицето ми, както и отражението на твоето. Някога имахме огромен блясък от това, което хората наричат младост, сега отраженията ни леко са променени. Изглеждаме, като онези скъпоценни камъни, които с годините се шлифоват естествено от природата и съхраняват стойността си за вечността, или като старото вино или старите цигулки.   Харесва ми да мечтая и да те гледам. Понякога в мечтите, желая всичко и усещам живота, мек и нежен сякаш е направен от пластелин.

Има обаче друга порода жени, които искат да бъдат невидими, за  да могат да преминават  през всяка мъжка душа и да  наблюдават света на мъжете отвън и от вътре.  Понякога те са забравени от всичко живо, а всъщност те са  невероятно интересни. Паля нова цигара и си представям, че отново галиш главата ми в скута си. Двата хълма на гърдите, паднали тежко върху лицето ми, после брадичката,  шията, после те целувам страстно.  След това отново се усмихваш и по лицето ти  преминава онази загадъчна усмивка, която ме възбужда с желание да те прегърна и да останем така до края на живота. Мило, говоря за нас. Обичам те!

Иска ми се да отидем някъде,  далече и да не се върнем  поне с години. Представяш ли си да сме някъде на юг, на топло, сред палми и слънце,  ще си купим лодка и ще плаваме в някой спокоен океан. Единствено  шума на тихата вода ще бъде около нас и, после ще пием коктейли и после дълги разходки по  брега и ще бъдем съвсем сами, представяш ли си?

Момента на реалност винаги е жесток, защото изгасих последната изпушена цигара. После се осъзнах! Барът се пълнеше  все по-бързо с хора в този дъждовен есенен ден. Край масата ми минаваха хора, които  почти не виждах. От фигурите им нямаха цветове, само натрапчиви миризми от скъпи парфюми.

Интересно, как едно и също място, едно най-обикновено място, на континента Европа, в някакъв бар, може да оживее за толкова кратко време. Да се изпълни с шум, дим, гласове, хора, които се разминават без да се познават, хора, които се срещат, говорят, а после отново се разделят и не се срещат никога повече.

Излизам и навън е мокро,  струва ми се, че асфалтът свети в сребристо.  Въздухът е прозрачен като лед, а улицата изглежда мъртва. Не по-скоро мътна, студена и чужда. Правя първата си крачка и с периферното си зрение улавям силуети на мъж и жена, които се изгубват във вътрешността на някаква кола. Фаровете и светят  заслепяващо, а мъжа плюе встрани, сигурно за да оправи вкуса в устата си. От другата  страна на колата идва втора сянка, която се отделя от стената. Силует на жена, тя се доближава до него и му подхвърля нещо, което той не може да чуе от шума на двигателя.

Дочувам дежурната реплика: - Скапана курва! - и колата потегля с бясна скорост.

Нещо проблясва пред погледа ми и усещам болка в корема, остра болка, като убождане.  И веднага след това някаква отпускаща, завладяваща и леко приспивна топлина.  Малко преди да се изгубя в нощната тъма, и  електрическа светлина под вратата на бара да остане зад мен и миналото, отново в съзнанието ми идваш ти.

Жената със сребърния пръстен, а  на юг е топло, много, много топло и красиво...



 

5 коментара (архив)

  1. Поздравления за написаното. Ето този стил предпочитам. Наистина можеш добре да улавяш нюансите...супер.
  2. Тенкю пийпъл!
  3. Комбинацията: мирис на тютюнев дим плюс миризмата на скъп парфюм ми навява спомени за Филип Марлоу. Приятелю, подозирам, че това, което прочетох е част от нещо много по-голямо, което не си написал вчера... Моите почитания. За стила, за темата, за атмосферата.
  4. Румене, прав си! Има неща, които съм писал и зарязал. Ей така! Преди време пуснах ако си спомняш едни "Курвенски разкази", заради което ни спряха блога. За съжаление в изблик на гняв изтрих всички тези неща и сега се опитвам да възстановявам. Малко трудно но става! Кога ще прочета нещо от теб, както в доброто старо време?
  5. Много ми хареса написаното, наистина! Красиво и нежно...Поздравления!


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.