В Х О Д
| It must have been Love |
|
|
|
| Публикации - Проза | |||
| Написано от Росен Алексиев | |||
| Вторник, 24 Ноември 2009 13:39 | |||
|
Обичам упадъчните истории, нещо, което да се случва извън нас. Надявам се да ме разбереш правилно! Разбираш ли? Продължавам да мачкам фаса в чистия пепелник, въпреки че пламъчето на изпушената цигара отдавна изгасна. Гледам лицето ти, ноктите лакирани в онзи пастелен цвят и малките нежни пръстчета, които обичам да целувам. Казвал ли съм ти, че обожавам ръцете ти, особено когато докосват клавишите на пианото. Докосвам отново ръката ти и онзи огромен сребърен пръстен, който ти купих във Венеция, малката гривна с икони изглежда толкова нежна и съвместима на тънката ръка.Отново сме заедно, а топлината от камината излъчва своята поредна доза уют. Миризмата на тютюн и скъп парфюм е навсякъде в стаята. Ужасно топло е и бузите на двама ни пламтят. Косата ти е мокра и на челото ти виждам паднал кичур от прическата ти. Сладостта от любовната игра винаги ми доставя някаква аристократична умора. Всеки път се усещам подмладен с няколко години, въпреки, че не изглеждам стар. Наблизо има огледало и често се задържам пред него. Разглеждам чертите на лицето ми, както и отражението на твоето. Някога имахме огромен блясък от това, което хората наричат младост, сега отраженията ни леко са променени. Изглеждаме, като онези скъпоценни камъни, които с годините се шлифоват естествено от природата и съхраняват стойността си за вечността, или като старото вино или старите цигулки. Харесва ми да мечтая и да те гледам. Понякога в мечтите, желая всичко и усещам живота, мек и нежен сякаш е направен от пластелин. Има обаче друга порода жени, които искат да бъдат невидими, за да могат да преминават през всяка мъжка душа и да наблюдават света на мъжете отвън и от вътре. Понякога те са забравени от всичко живо, а всъщност те са невероятно интересни. Паля нова цигара и си представям, че отново галиш главата ми в скута си. Двата хълма на гърдите, паднали тежко върху лицето ми, после брадичката, шията, после те целувам страстно. След това отново се усмихваш и по лицето ти преминава онази загадъчна усмивка, която ме възбужда с желание да те прегърна и да останем така до края на живота. Мило, говоря за нас. Обичам те! Иска ми се да отидем някъде, далече и да не се върнем поне с години. Представяш ли си да сме някъде на юг, на топло, сред палми и слънце, ще си купим лодка и ще плаваме в някой спокоен океан. Единствено шума на тихата вода ще бъде около нас и, после ще пием коктейли и после дълги разходки по брега и ще бъдем съвсем сами, представяш ли си? Момента на реалност винаги е жесток, защото изгасих последната изпушена цигара. После се осъзнах! Барът се пълнеше все по-бързо с хора в този дъждовен есенен ден. Край масата ми минаваха хора, които почти не виждах. От фигурите им нямаха цветове, само натрапчиви миризми от скъпи парфюми. Интересно, как едно и също място, едно най-обикновено място, на континента Европа, в някакъв бар, може да оживее за толкова кратко време. Да се изпълни с шум, дим, гласове, хора, които се разминават без да се познават, хора, които се срещат, говорят, а после отново се разделят и не се срещат никога повече. Излизам и навън е мокро, струва ми се, че асфалтът свети в сребристо. Въздухът е прозрачен като лед, а улицата изглежда мъртва. Не по-скоро мътна, студена и чужда. Правя първата си крачка и с периферното си зрение улавям силуети на мъж и жена, които се изгубват във вътрешността на някаква кола. Фаровете и светят заслепяващо, а мъжа плюе встрани, сигурно за да оправи вкуса в устата си. От другата страна на колата идва втора сянка, която се отделя от стената. Силует на жена, тя се доближава до него и му подхвърля нещо, което той не може да чуе от шума на двигателя. Дочувам дежурната реплика: - Скапана курва! - и колата потегля с бясна скорост. Нещо проблясва пред погледа ми и усещам болка в корема, остра болка, като убождане. И веднага след това някаква отпускаща, завладяваща и леко приспивна топлина. Малко преди да се изгубя в нощната тъма, и електрическа светлина под вратата на бара да остане зад мен и миналото, отново в съзнанието ми идваш ти. Жената със сребърния пръстен, а на юг е топло, много, много топло и красиво...
|
5 коментара (архив)
Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.



Стела Недкова направи този коментар
24.11.2009 (вт) 17,04,06 EET
Росен Алексиев направи този коментар
25.11.2009 (ср) 10,22,07 EET
Румен Донкин направи този коментар
25.11.2009 (ср) 18,02,08 EET
Росен Алексиев направи този коментар
25.11.2009 (ср) 19,29,58 EET
Мая направи този коментар
26.11.2009 (чт) 13,32,20 EET