Все чакам някой да ме навести, да ми потропа денем, пък и нощем и да ми каже тихичко: "Прости, забравих те... Ти жив ли си все още?" Все чакам... Но напразно! Само тя все още ме спохожда, зла и страшна, така наречената "Майка Самота".

И като кучка по вратата дращи. А беше време, кьорав и сакат на моята трапеза пи и яде, бездомен спа на моя твърд креват... Събуди се. И първи ме предаде. Какво да му се сърдя? И с уста от люта злост защо да го проклинам? От времето на Юда и Христа предателството е било поминък. Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог... И само репей с азбука от вятър вратата ми изписва с некролог: "Живя, но се помина с Добротата!"...