В Х О Д
| ГМО |
|
|
|
| Публикации - Проза | |||
| Написано от Константин Константинов | |||
| Сряда, 31 Март 2010 15:26 | |||
|
Всичко започна когато ми избягаха доматите. От няколко дни се опитваха да си прегризат веригите, но никога не съм вярвал, че ще успеят. Бях чувал слухове за подивели домати събрали се на стада високо в планините и сега започнах да се замислям , че може и да е истина. Примирих се със загубата и влязох да си изпека 2-3 краставици. Новият сорт имаше много по-малко кости и се печеше два пъти по-бързо. Чувах песента на марулите и репичките в градината и след обилното похапване съм задрямал. Събудих се от страхотна врява идваща от лехите с грах, скочих и изтичах на двора. Един безразсъден заек се беше опитал да мине близо до грахта и сега плащаше прескъпо за смелостта си. Два млади мъжки граха го бяха уловили с тънките си, но много здрави стебла и бавно изсмукваха живота от него. Усмихнах се, сега щях да храня няколко гърла по-малко! Бях пуснал две тикви свободно да обикалят и пазят двора. По-малката от тях с диаметър един и половина метра беше с ужасен характер и неканени гости беше почти невъзможно да влязат в двора. Погалих по- голямата по дръжката и тя доволно замърка. Прибрах се отново вътре в къщата и погледнах прекрасната панорама която се откриваше пред мен. Няколко череши водеха ужесточен спор с една синя слива за място до верандата , но сливата набързо прекърши клоните на една от тях и черешите се оттеглиха безславно . В този момент с периферното си зрение забелязах нещо да се движи в гората до оградата. Загледах се по -съсредоточено и това което видях ме накара да се просълзя от радост.....човек ! Не бях виждал човек повече от десет години. Не вярвах да има по-щастливо същество на земята в този момент. Човека се промъкваше бавно като оглеждаше всяко стръкче трева и всяка клонка около себе си. Държеше голямо мачете готово да отсече всичко което покажеше признаци на живот. Съвсем нормално , повечето растения бяха станали ненаситни за плът. Сърцето ми щеше да изкочи от радост от тази невероятна среща. Усетих, че от ъгълчетата на муцуната ми текат лиги. Избърсах се с едно от пипалата си и бавно се изправих. Аз, и моя вид бяхме единствените създадени с помощта на човешки гени, поне така ни учеха в училище навремето. Суровото човешко месо ни даваше вещества които ни правеха почти безсмъртни на теория. Отворих спорите на гърба си и пуснах всички пипала да излязат. Погледнах се в огледалото и изпитах удоволствие от видяното. Бях висок и снажен с възли от мускили по цялото стебло и безкрайни зелени пипала кръжаха като ореол навсякъде около мен. Аз, бях един наистина млад бръшлян и сега щях да стана безсмъртен!
|
10 коментара (архив)
Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.



Мария Маринова направи този коментар
1.04.2010 (чт) 8,42,14 EEST
Росен Алексиев направи този коментар
1.04.2010 (чт) 9,36,46 EEST
Росен Алексиев направи този коментар
1.04.2010 (чт) 9,41,23 EEST
Мария Маринова направи този коментар
1.04.2010 (чт) 11,20,57 EEST
Росен Алексиев направи този коментар
1.04.2010 (чт) 14,10,35 EEST
Константин Константинов направи този коментар
1.04.2010 (чт) 15,33,34 EEST
Николай Николов направи този коментар
5.04.2010 (пн) 6,10,18 EEST
Росен Алексиев направи този коментар
5.04.2010 (пн) 11,01,59 EEST
Росен Алексиев направи този коментар
5.04.2010 (пн) 11,04,41 EEST
Росен Алексиев направи този коментар
5.04.2010 (пн) 11,05,54 EEST