Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Проза Раздяла с родното училище
Раздяла с родното училище ПДФ Печат Е-мейл
4 гласа
Публикации - Проза
Написано от Николай Николов   
Четвъртък, 01 Април 2010 12:22

Звънецът пак удари, но не беше както преди -това беше звънеца на последните ми дни в родното училище. Учителката пак започна всички да брои, но беше по различно от преди ,всички бяхме тук с усмихнати лица и весело си приказвахме.

 

Класната ни тъй добра, бележниците ни подаде тя и каза някой тъжни слова, от които целият клас се разрева. Беше настъпил момента, в който ще си тръгнем ние от тук- нашето родно училище. Всеки цвете подари на любимата ни госпожа и прегърнахме я за последен път. На входа на училището ние извикахме: Урааа да живее училището ни СОУ "Стефан Караджа"!

 

< Предишна   Следваща >
 

4 коментара (архив)

  1. Антоанета Палева направи този коментар

    2.04.2010 (пт) 20,28,50 EEST

    Носталгия по родното училище Задружен клас ли бяхте Ники?

  2. Николай Николов направи този коментар

    3.04.2010 (сб) 9,48,08 EEST

    Мда бяхме преди много години!!!

  3. Жоро Сотиров направи този коментар

    7.04.2010 (ср) 8,05,29 EEST

    На вниманието на редколегията!!! Не смятате ли, че на тези двама "поети" дадохме достатъчно време , за да покажат, че нищо от това, което е заложено като идея в сайта, не е във възможностите им.

  4. Мария Маринова направи този коментар

    7.04.2010 (ср) 12,14,49 EEST

    Представата ми за поезия е малко по - различна, но художествената литература дава по - голяма свобода при подреждането на думи и изказът като цяло. От публикуваните от теб дотук неща, признавам, че това не ме впечатли, но не споделям изразеното от Жоро мнение. Някак написано набързо ми звучи, по - скоро като лозунг. Мисля, че е надделяла носталгията и хубавите спомени, но пък съм убедена, че можеш много повече. Поздрави!


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.