Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Проза ДЕНЬ ПОБЕДЫ
ДЕНЬ ПОБЕДЫ ПДФ Печат Е-мейл
5 гласа
Публикации - Проза
Написано от Мария Енева   
Неделя, 09 Май 2010 08:29

Здравствуй, мама.          
Возвратились мы не все.
. . .
Поль Европы прошагали,
Поль земли!
Этот День мы приближали
Как могли...

 

Много мислих, преди да започна този текст. Какво знам аз за войната. За която и да е война. Че и за тази. Войната. Защото това не е просто една война, това е Войната. Която променя всичко. И без чийто изход, който отбелязваме за 65- ти път, нищо нямаше да бъде същото. Светът, животът ни, ние...

Казват, днес било Денят на Европа.

Не. Не е.

Днес е ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА.

Защото без Победата Европа можеше въобще да няма.  Знам всички възражения. Днешни възражения. Политически предимно. И какви ли не  още други. Няма да ги намерите тук.

Тези редове са моят начин да кажа няколко думи за този ден. За войната. Която познавам като доброволец. Която познавам от случайно изпуснати  думи, от неслучайно любими песни. Книги, филми... И... онова странно усещане вътре във всеки от нас към руснаците, към руското. Което ни е толкова близко. Въпреки всичко. И всички.

Всички войни си приличат. Може би и резултатът от тях. Знам ли. Така и не разбрах има ли смисъл. Не го разбрах нито в Сараево, нито в Бейрут, нито в Кандахар. Но разбрах много неща за хората. Видях как войната вади от тях най- лошото. И най-доброто.

През 2001 година прекарах 18 месеца в Санкт-Петербург. Специализирах. Опитвах се да стана по-добра в това, което обичам и смятам, че правя добре. Покрай работата и ученето се опитах да видя и нещо повече от Русия. От това необятно чудо. Така в един момент стигнах и до Сибир. Исках да видя Сибир.

Това  странно, страшно, обвеяно в митолотия и предубеждения име. Което за мен беше просто една географска област. И името на любимото ми куче, разбира се... :-)

И така, един ден семейството на Ксения- колегата, в чийто дом живеех наистина като свой, не като гост, склони. Ксения, аз и баща й,  Яков Алексеевич поехме към Сибир.

Никога няма да забравя онзи юни на 2001. Онази необятна, неописуема, неистова широта. Която ме посрещна като разтворени обятия и ме разтвори в себе си. Мислех, че Москва е огромна. Дълго време -повече от шест месеца - не посмявах да се движа сама из Петербург. Мислех си, че е свършено с мен, ако се загубя в тази България и половина. Както ми се струваше тогава.

И изведнъж - Сибир. Градове, села, реки, гори... Хора. И  шокиращият мащаб на разстоянието. Аптеката, която е «съвсем наблизо- на 50...километра»!?... И още много прочее.

В края на първата седмица на това знаменателно пътуване се отправихме към Краснодар. По магистрала, за която няма да ви разкажа нищо. За да не ви депресирам...! Малко по малко започнах да свиквам с това, че може да пътуваш и повече от един ден без да стигнеш до населено място. Просто идеалната права на магистралата и безкрайната шир от двете ти страни. И тогава го видях. Гробището. Еднакви, снежнобели мраморни кръстове. С кандило на всеки от тях. И само с по две имена.

Георгий - Сталинград.
Виталий - Москва.
Вадим - Курск.
Дмитрий - Сталинград.

Нищо повече. Нито снимки, нито години, нищо. С изключение на едно. Пътувахме, и пътувахме, и пътувахме. А гробището не свършваше. Белите кръстове продължаваха и продължаваха да съпровождат пътуването ни със стройните си прави редици. Съвсем като истински бойци. Каквито някога, разбира се, лежащите в тях наистина са били. Питах Яков Алексеевич защо гробището е толкова голямо. Той замълча и аз не настоях повече.

Помолих го да спрем. Отбихме. Слязох и... не можах да видя другият край на гробището. Мраморните кръстове се простираха до хоризонта - така ми се стори. Влязох. Походих между паметниците. И видях, че на повечето има съвсем пресни цветя. Недогорели свещи. И изведнъж разбах, че и аз имам спокоен, нормален и подреден живот не за друго, а заради тези хиляди и хиляди мъже, между чиито гробове стоях. Изведнъж си дадох сметка какъв би бил - а още повече - какъв НЕ БИ БИЛ животът ни без абсолютната саможертва на тоя народ.

Да. Знам. Америка помага, всички помагат. Дори мафията реализира Десантът в Нормандия посредством нелегалните си морски канали. Всички губят, понасят жертви, плащат цената на хитлеризма. Всички. Но, кажете ми, ако знаете- коя друга страна, участвала във войната, има военно гробище, дълго...19 КИЛОМЕТРА??? И широко 7. Не, не е грешка. Километра. Не метра.

Това го разбрах, когато продължихме пътя си и спряхме да заредим. На една симпатична бензиностанция посред тая огромна шир. Яков

Алексеевич за поред път обясняваше, че съм приятелка на семейството от България и, че съм искала да видя Сибир. Мъжът, с когото разговаряше ме погледна и каза: « От България? Ти си наше момиче значи. Православна, славянка». Толкова пъти съм чувала тия думи за себе си в Русия. Наше момиче. Но никога преди, нито след това, не ми е било толкова хубаво, толкова мило да ги чуя. Усмихнах се и потвърдих. Поговорих с човека, той ме пита разни неща и аз се престраших. Попитах за гробището. И той ми каза. Че било 19 километра дълго и 7 широко. Бог знае как съм го погледнала. Човекът рече: « Е, има и други. Това в нашата околия не е най- голямото.» Божичко, имало ПО-ГОЛЕМИ военни гробища!?!?! Смених темата, поговорихме още малко и продължихме.

Прекарах в Сибир целия юни с моите прекрасни домакини и невероятните места и хора, които срещнах през това пътуване. И  завинаги отнесох в сърцето си онова гробище. Никога няма да го забравя. Не посмях да го снимам- стори ми се кощунствено, неприлично, неуважително.

Разказах тази история за всички, които днес ще отбележат « Денят на Европа». Новоизлюпените демократи, новоизпечените защитници на «правовата държава» и « човешките права». Които по правило знаят за войната това, което се вижда във филми като Враг пред портата. Примерно. И които лесно дават мнение и оценка. За това, което не познават. Да,  Русия е Сталин, Берия, лагерите, убийствата, ужасът. Но Русия е и Окуджава, Висоцки,

Пушкин... Моята Русия е това. Мястото, където аз съм у дома. Душата ми е у дома. Аз съм « наше момиче». Не сте виждали 19 километрово гробище, нали? И Слава Богу. Гледката е страшна. А споменът за нея - Мъчителен.

Пропътувайте 19 километра. Ей така, просто ги пропътувайте. Следващият път, когато ви хрумне, че Денят на Европа е по-съществен от Денят на победата.

А аз ще направя това, което правя на всеки 9 май от 2001 насам. Ще допиша този текст и ще отида в една своя любима църква. Ще запаля 19 свещи на ниският свещник - по една за всеки километър от онова гробище. И ще послушам молитвите на отец Димитър. Който заедно с шепа хора ще се помоли за душите на: «усобшиите Божии раби, знайни и незнайни, павших на поле брани за веру и освобождение Отечество и Европа».

Пък после и аз като всички днес ще изпия чаша вино с приятели и ще се позабавлявам. Нали е Денят на Европа.

 

< Предишна   Следваща >
 

19 коментара (архив)

  1. Росен Алексиев направи този коментар

    9.05.2010 (нд) 12,58,48 EEST

    Имам въпрос - каква е тази Победа? Какво и как победи Русия и над кого? Като изключа лозунгите от близкото минало и всичко онова, което се преиначи съм склонен да мисля обратното въпреки, че всеки има право на свое лично мнение. Що се касае за Царска Русия, нея я харесвам. Защото Царска Русия е била и ще остане велика. Докато историята на руснаците приключва след онзи съдбоносен залп на Аврора. Това е личното ми мнение. Същата тази победа смаза буквално цяла източна Европа. Психически и политически.

  2. Росен Алексиев направи този коментар

    9.05.2010 (нд) 13,01,13 EEST

    Няколко поколения са буквално "изродени" от тази победа. Всъщност какво доказа Победата - комунизма победи над капитализма, а дали това са точните определения има по-компетентни, които би трябвало да дадат обяснение. При всички случаи Еврапа е имало и ще продължава да има. Само, че за победата се сещаме веднъж годишно и то ще е до време, както и монотонните паради в прослава на съветските братушки, както и тъпите скандирания от типа КПСС-БКП. На мен тази Победа нищо не ми е донесла.

  3. Росен Алексиев направи този коментар

    9.05.2010 (нд) 13,03,00 EEST

    Нито пък имам добри спомени от Русия, да не говоря за това, как насила във френската гимназия ни даваха адреси на руски другарчета с които трябваше да си кореспондираме и в уроците по руски да ги показваме на другарката. Съжалявам но Победата не си я представям точно така. Не съм бил на война и дай боже да не ходя, но ако отворя темата за казармата. То това е повече от война. Нека тези, които са ходили на това "велико" място да кажат колко невинни момчета намериха смъртта си...

  4. Росен Алексиев направи този коментар

    9.05.2010 (нд) 13,04,31 EEST

    В името на глупавите идеи и лозунги, които трябваше да ни свързват с великия СССР. Нека този, който е бил на прословутите учения край Сливница или на Бетеловата поляна в Пирин да си спомни трудните зимни дни, в които мръзнехме и се молехме да свърши целия този ад. Защо? Защото ни преследваха капиталистите и техните мръсни учения. Точно на тази Победа - пикая могъщо и с ура!

  5. Мария Маринова направи този коментар

    10.05.2010 (пн) 9,09,34 EEST

    По някаква причина не виждам името на автора на тази статия - отбелязвам само. Що се отнася до това какъв и колко значим е 9 май - говори историята. За войната като акт не мога да кажа нищо хубаво, не само защото съм пацифист, но и защото е най - печелившият бизнес. Факт е, че без Русия тази война едва ли би свършила по този начин. Случилото се след края и вече е съвсем друга тема. Тази държава е била и ще бъде фактор. Всяка държава има своите тъмни периоди, своите срамни, ако мога така да се изразя моменти.

  6. Мария Маринова направи този коментар

    10.05.2010 (пн) 9,17,50 EEST

    Тези точно периоди трябва добре да помним, за да не се повтарят. А, иначе Русия, както всички има богата и интересна история.

  7. Росен Алексиев направи този коментар

    10.05.2010 (пн) 10,34,31 EEST

    В този ред на мисли, Марийче /Маринова/, пак изниква въпроса какво научиха хората от тази война? Не мога да разделям периодите на нито една държава, защото те са част от историята и. Така, както годините си вървят и се сменят една след друга. Вярно е, че войната не донесе нищо добро на много хора преди и след нея. Но аз за руснаците имам друго мнение, което си е мое. Мразя начина по който се опитват да го налагат. За мен тази победа е началото на новото робство на един "микробус" държави, за които ще мине време да се оттърват от патоса и величието и!

  8. Росен Алексиев направи този коментар

    10.05.2010 (пн) 10,39,11 EEST

    Не защитавам нито американци, нито пакистанци, нито туземци ... всички сме едни и същи хора от кръв и плът. Но фактите говорят друго, западняците били доверчиви, свити, затворени и още куп други епитети към тях. Да, но тук всичко е съхранено в тази пуста Европа. Именно признавам си, като дете на тази Победа, години наред не можах да схвана защо в 6ти клас ме караха да си острижа косата и да не ходя с дънки и маратонки на училище и т.н., защо тъпата рускиня, която ми преподаваше руски...

  9. Росен Алексиев направи този коментар

    10.05.2010 (пн) 10,42,53 EEST

    .../а аз руски не съм учил въобще/ преди 6 ти клас, и ми се подиграваше за това, че говоря само френски? Това е лош спомен от миналото добре, че не ми е повлияло но омразата ми към тези хорица остана завинаги именно заради нея - рускинята, не обичам и французите казвал съм ти го. Обичам си родината България, но не искам децата ми да живеят там, защото още има последици от пуста Победа, а иначе царска Русия ехееее там е било страхотно. Особено това което са творили писатели и поети.

  10. Мария Маринова направи този коментар

    10.05.2010 (пн) 11,42,03 EEST

    Това е една сложна тема, която и друг път сме зачеквали. Влиянието на СССР, комунизъм и прочее. Може би, защото съм учена, че "всяко зло е за добро", и че и от злото има какво да се научи, та затова може би не съм чак дотам негативно настроена към онова, което се е случвало в миналото. Не твърдя в никой случай, че ограничаване на права и свободи на хората, гулаци и подобни не са извращения, но би трябвало да се учим от тях. Всяко нещо има две страни и винаги противоположни - така е и с комунизъм, така и с демокрация...с всичко.

  11. Росен Алексиев направи този коментар

    10.05.2010 (пн) 19,58,59 EEST

    Да права си до някъде, но в случая злото е в повече! Злото нали знаеш, че е безсмъртно. Всъщност не ми пука за Европа и за други подобни сателити около нея. В края на краищата всичко е пари, пари и пак пари. Знаеш ли често ходя в Париж и веднъж имах щастието да видя в една част от Лувъра колекция от предмети останали от руското царско семейство! Наистина величествени са били! За разлика от "наследниците" им, които съсипват всичко до дупка! Тях вече ги мразя.

  12. МАРИЯ ЕНЕВА направи този коментар

    11.05.2010 (вт) 5,47,07 EEST

    Първо, ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ МАТЕЛИАЛЪТ МИ НЕ ИЗЛИЗА ГРАФИЧНО, КАКТО ТРЯБВА!!! Въпреки всичките ми разредки, интервали и три опита за редакция!Сега пък- И ИМЕТО МИ ГО НЯМАЛО!?!?!? Е, това вече е прекалено.Оправете си сайта, за Бога. Не пиши на [b]Уърд- не пиша. Пиши на НоутПад- пиша на НоутПад. Е, поне името ми не може ли да запамети тоя сайт. Ако не графичният ПРАВИЛЕН вид на материала ми. День Победы е мой, адашката Маринова.

  13. МАРИЯ ЕНЕВА направи този коментар

    11.05.2010 (вт) 5,47,45 EEST

    Няма да споря с Росен. Всеки има право да мисли каквото желае. Нали този сайт е зя това- да си обменяме мисли и собствени произведения.А и в коментарите му има доста...злост. Той има своите причини вераятно. Повтарям- всеки може да мисли, каквото желае. Написаното е просто една лична история, която пожелах да споделя с вас. Ако някой се е почувствал обиден...Добре, извинявам се.

  14. МАРИЯ ЕНЕВА направи този коментар

    11.05.2010 (вт) 5,52,08 EEST

    Моля да ме извините за неволните правописни грешки в по- горния коментар. Благодаря. Не съм ходила в казарма като Росен.Но съм носила униформата и дълга на доброволец в пет локални войни и седем мисии.Така че...Наистина имам какво да кажа за войната, за омразата, за мъртвите приятели и ненужните илюзии. И някой ден ще го направя.

  15. Мария Маринова направи този коментар

    11.05.2010 (вт) 7,35,38 EEST

    Мария няма защо да се извиняваш. Тук никой не се е почувствал обиден, просто всеки изразява мнение и отношение. Историята ти провокира тема, която отдавна чекнем с Росен - това, че имаме различия по темата и спорим не означава, че някой е сърдит. Самата история е интересна и затрогваща. Що се отнася до нередности в сайта ще кажа, че се случват, но не защото искаме...ще се опитам да обясня.

  16. Мария Маринова направи този коментар

    11.05.2010 (вт) 7,44,56 EEST

    Платформата, под която е изграден сайта е с определени възможности и капацитет, когато е прекомерен трафика в сайта, както и натоварена мрежата се случва някой неща да не са видими временно. Когато прибавиш и слаб и бавен / в моя случай/ компютър страниците се зареждат изключително бавно и не пълно, което предполагам се е случило вчера, когато не виждах името на автора. Никой от нас не е програмист, нито се занимава професионално със създаване на сайтове и прочее и допускаме грешки, които Косьо поправя щом ги забележи.

  17. Мария Маринова направи този коментар

    11.05.2010 (вт) 7,51,02 EEST

    В общи линии сме лаици по въпросите на правене на сайтове. В този ред на мисли, ако някой очаква от нас перфектен сайт, без никакви "бъгове" и проблеми се е заблудил. И преди казах, че това са възможностите, на платформата, нашите също. Що се отнася до графичното изображение на статиите не знам откъде идва проблема, щом не се е оправил след като си преминала на нотпад. Ще съм благодарна, ако поясниш какво точно не е наред - липса на абзаци, паузи, главни букви и т.н. за да се опитаме да поправим това.

  18. Константин Байрактаров направи този коментар

    11.05.2010 (вт) 12,11,34 EEST

    Да взема да ви сложа друга редакторска програмка... При това съвместима с Word. Както може би се досещате, сайтът технологично остарява и има много чаркове за подменяне. Но тук все "Косьо като види, оправя" като никой не го търси за диалог по тези въпроси.

  19. Мария Маринова направи този коментар

    12.05.2010 (ср) 8,11,37 EEST

    Здрасти, Косьо! Отново благодарности за това, че поддържаш сайта в изправно състояние, но аз не съм сигурна какъв е проблема още, за да те моля да поправиш това или онова. Нека Мария да каже, какво точно се случва за да разберем и тогава ще те замолвам. Поздрави!

Дискусия (2 коментара)

Ирида
ДЕНЬ ПОБЕДЫ
Jun 07 2011 11:02:13
Не съм привърженик на руската или болшевишката имперска политика, но изчетох текста с голямо удоволствие и любопитство! Сталин, Малин - тия са ясни, да ги оставим настрана. Но обикновените руснаци са се биели за домовете си, за жените си, за децата си, а не за Сталин (дори се чудя дали прочутия възглас "За Сталину!" не е просто пропаганден съветски трик...). И шапка им свалям за тяхното невъобразимо геройство и мъченичество!
За нас, разбира се, "Денят на победата" е бил "Ден на поражението", защото по стечение на обстоятелствата сме били съюзници на Германия. Но не защото толкова сме харесвали нацистите, а защото е изглеждало, че ни се предоставя уникален шанс да осъществим така мечтаното обединение на всички българи в една държава, тоест да реализираме Санстефанската мечта, подкрепена навремето именно от Русия.
Много объркана работа, както виждате.
 #974

Rosen Aleksiev
Отг: ДЕНЬ ПОБЕДЫ
Jun 07 2011 19:01:03
Нямам добро мнение за руснЯците, както обичам да им казвам! Никога не можах да разбера - тази необятна душа, може би защото от малък ме възпитаваше френска гувернантка и бла бла... Но знам, че Царска Русия е била велика и с две думи - харесвам руската история и живот преди Революцията. После всичко е пошлост и комунизъм... нещо което съсипа много човешки съдби и народи! Жалко! Много жалко - ужасно е!
#979

Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.
Вижте коментарите на тази публикация във форума. (2 коментара)