Спомням си момента, когато откъсвах листата на някое цвете и на ум повтарях: Обича ме! Не ме обича!... и така до безкрайност.

Още тогава се питах, дали наистина вярвам в това? Безкрайни моменти на мечтание и вяра. В повечето случаи всеки казва: може би надеждата умира последна? Но когато искаш да вярваш в нещо и то наистина се случва, тогава отново и отново посягаш към първото цвете с много листа и започваш отново… отново насаме със себе си.

Гледам нощното небе, а за компания - поредната безсъница... Гледам дланта на ръцете си, отпивам поредната глътка горчиво турско кафе и поставям пръст на дъното на чашата. Опитвам се да открия истината за дългия живот изписан с чертите, които пресичат различни ъгли на дланта и да разгадая фигурите в чашата.

Черти, които казват много, но дали е вярно? Фигури, лица, предсказания.
Вяра и мечти, пресечени необратимо въпреки, необяснимата енигма на дланта и странните фигури от изпитото кафе. Запалвам цигара и се взирам отново в черния цвят на кафето, отнякъде долита звук на самотно пиано и отново вали… къде е любовта?
Спомням си момента, когато за пръв път се запитах къде ще я срещна? Къде ме чака?

Понякога молех това да стане по-бързо и стискайки палци на ръцете и юмрука в шепа с тайни заклинания призовавах любовта да е на крачка от мен. Така, както вярвах в откъснатите листа на цветето. А тя, любовта е винаги с нас, понякога дори не виждаме нейната близост. Странно, защото в суетата на собствените предраздъдъци, често поемаме грешната посока, опитваме се да я търсим на друго място и преставаме да вярваме на човека но нас?

Никога не знаеш, кога може да се сбъдне някое желание.
Всъщност все още имам такива и въпреки, че съм запазил вярата в тайнствените знаци и ритуали все очаквам живота да ми поднесе някоя приятна изненада. Но уви, в живота не е като в приказките. Единствено истинската любов е вечна, искрена и споделена, с любимия човек, с теб! Отново отпивам поредната глътка кафе, навън вали и аз не знам дали да бъда тъжен или щастлив. Такова спокойна нощ, а няма по-хубаво от лошото време.

Обичам вечерната самота, тази която ме обгръща с мрак и светят само буквите на белия екран. Дъхът ми спира! Когато виждам една студена и бяла луна през облаците и капките ситен дъжд. Всъщност говоря за любов - обичам да изричам тази дума, защото тя – любовта събира хората до края на дните им. Понякога!

Може би защото е предопределено в природата и в живота. Да има ясни лунни нощи и мрачни слънчеви дни. Болка и радост, възход и падение вечният антипод.
Отново държа ръцете на любимата, отново заспивам с нея, в поредната дъждовна нощ. Само звездите, скрити зад облаците и думите знаят всичко за нас. За времето, което никога не стига да дадеш всичко на любимата, за повече красиви мигове, в краткия живот отреден на тази земя!

Вярвам в любовта, когато ме зареждш с весел смях и с желание да слушам гласът на любимата, да се взирам в косите и, да виждам как нежно спи и да държа ръката и в съня. Безкрайни часове на съзерцание, нежни целувки с които съм обсипал лицето, което галя нежно. Лицето на любимата и отново двамата… и нищо не може да ни раздели.

Вярвам, че обичам и съм обичан, това ми казваш с нежна прегръдка и нищо земно не ни разделя. Вярвам в истинската любов, за която не трябва да бъдат изписани много думи, а е достатъчно едно вдъхновение, едно малко цвете на което последното листче отново ти казва – Обича те! Едно истинско вдъхновение когато светът е единствено само за двама.

Любов като огън, любов със страст, любов за магия, която искам изцяло за себе си! Любов присъща за всеки, но истинската, е само за тези, които имат сърце. Ако не вярваш в нея значи си обречен, ако ли не просто се хвърляй в огъня и продължавай напред.

Ако обичаш някого истински нищо не може да те спре в полета на любовта, може би мъката, ако я изгубиш. И желанието да умреш в тъпо мълчание защото не искаш да крещиш от болка, а това боли… Не искам да ме щади любовта! Искам всичко от нея! От теб… от нас двамата.

Не искам да не вярвам в любовта... може би защото обичам и съм обичан.
Вярвам в любовта! За мен друга няма… всичко, което искам си ти.