Любовта е всичко, което имам. Това е единственият начин за пълноценна връзка с любимия човек . Един за друг свързани с безценно чувство, което се случва винаги, когато думите станат излишни. Чувството, когато  целуваш очите, устните и усещаш топлите ръце и лудото биене на сърцето...

Да виждаш и изразяваш обич това е велико!

Истина е, че такива моментите имам в изобилие. Затова мога да твърдя, че вълшебството на любовта е в основата на нашата природа.  Може би защото често тя ни изтиква от самите нас, разчупва бариери, и пространства, кара ни да забравим, че съществуваме, забравяме за нещастието, забравяме за всичко.

Любовта е истинското откритие на истината за това, че хората предпочитат да живеят в свят пълен с обич, отколкото във враждебност и омраза.

Цялата и магия се състои в това, че никога след първата истинска любов, не знаеш дали след нея ще има втора, трета... любовта е единствена и непреходна!

Има само една любов тази, която ни кара да обичаме и да мразим. Тази, която диктува в живота нашите желания, които са причина за някои страдания.

Днес реших да споделя с вас една стара притча за любовта, която отдавна открих. В нея се разказва следното:

Имало едно време на един остров, където живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта и тя казала: „Богатство вземи ме със себе си!” – Не мога, отговорило Богатството, имам много злато на кораба си и няма място за теб!”

Любовта решила да помоли Суетата, която преминавала в красив кораб. „Суета, моля те помогни ми!” – „Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра и може да повредиш кораба ми!”, отговорила Суетата.



Тъгата била наблизо също, затова Любовта я помолила: „Тъга, позволи ми да избягам с теб…” „Не мога Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама.”
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас, - „Ела Любов, аз ще те взема със себе си.” Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си.



Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: „Кой ми помогна?” - „Помогна ти Времето!”, отговорило Познанието. „Времето?” – почудила се Любовта – „Но защо Времето ми е помогнало?” .

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: „Защото само Времето е способно да разбере, колко велика може да бъде Любовта!”

P.S.

Обичайте жената такава, каквато сте я избрали, или я направете такава, каквато ще я обичате