драма, ужаси

I

Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше.

Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към по-добър живот бе тласнала младежа да избере фронта.

Валя, майката на Янис почистваше кухнята, като бе оставила телевизора пуснат. И тогава до ушите ù достигна следната новина - петдесет български войници са затрупани в бункер около град Ангкор. Не се знаело кои са оцелели и кои не, всичко било неизвестно.

Тя изпусна една чиния, която падна на земята и се счупи.

След това започнаха да съобщават имената на затрупаните. Едно от тях бе на Янис!
Валя не можа да заспи две нощи, а през целия ден бе прикована към телевизора и следеше новините. От развалините вадеха тела - или на живи, или на мъртви войници. Съобщаваха и имената им, но името Янис Тачев все още не фигурираше. Колкото повече време се минаваше, толкова по-малък бе шансът на Янис да оцелее.

II

Беше привечер и Валя готвеше, като телевизорът отново бе пуснат, но в това време течеше някакъв сериал. И тогава тя усети зад себе си присъствие! Тя за миг остана като прикована, но след малко започна да се обръща бавно. И ТОГАВА ГО ВИДЯ! На няколко метра от нея стоеше Янис!!

Той беше облечен с военната униформа, лицето му беше бледо и изразяваше покруса. На Валя ù се стори, че от него се излъчва слабо белезникаво сияние.

- Я... Я... Янис!!! Сине... ти си оцелял!!! - викна тя и направи няколко крачки напред да прегърне сина си, но след това спря изведнъж! Лицето на Янис си оставаше бледо и мрачно, около него витаеше някаква студенина, някаква ледена тъга! Той стоеше неподвижно, като паметник пред нея и я гледаше втренчено със студените си очи! Валя бе притихнала и се взираше ужасена в него! Сякаш това пред нея не бе синът ù, а някакъв непознат. И изведнъж Янис се раздвижи, но в студените му очи се появи огромна скръб и печал, той кимна с глава към нея, сякаш казваше "съжалявам"! След това се обърна и излезе тихо от стаята.

Валя тръгна след него и излезе в коридора. Нямаше го. Провери стаите една по една, като го викаше:

- Янис, Янис, Къде си!

Но него го нямаше. Тя излезе навън и огледа околната улица, макар че бе сигурна, че не бе чула външната врата да се отваря. Но и там го нямаше, ярките оранжеви лампи осветяваха само една празна улица. Сякаш Янис се бе изпарил!

III

Малко след като се прибра вкъщи, телефонът звънна. Тя го вдигна:

- Да, моля!

- Търсим госпожа Валя Тачева, майката на Янис Тачев!

- Аз съм. Кажете!

- Добър вечер. Обажда се полковник Стефанов от контингента в Ангкор, Камбоджа. Имам да ви съобщя много неприятна новина!

- Слушам!

- Намериха тялото на сина ви! Госпожо Тачева, синът ви е мъртъв!

- М... мъртъв!! - краката на клетата жена едва не се подкосиха!

- Намерихме го преди по-малко от час, под развалините на взривения бункер! Моите съболезнования!!

- Но как! Това не може да е вярно! Той беше тук, при мен!! Сигурни ли сте, че е той? - крещеше по телефона Валя.

- Госпожо Тачева, намереното тяло е на сина Ви! За съжаление, сме сигурни!

- Неее, неее, невъзможно е! Той беше тук, до мен! ТОЙ БЕШЕ ПРИ МЕН, В СТАЯТА МИ!!! Сигурна съм!!!!

- Госпожо Тачева, съжалявам! - от другата страна се чу затваряне на слушалката. Валя се строполи на земята, задавена от ридания.