Напоследък често се замислям за смисъла на нещата. Вероятно заради грешното място, на което е решил да спре своя поход Аспарух. Все ми се иска да погледна отвъд хоризонта на обозримото.
За мен не е достатъчно това, което виждат всички. Безмислено, глупаво и нелогично е вселената да е създала тези свои творения, за да си тъпчат храна в устата по три пъти на ден, да мърсят земята по всички възможни начини и да се размножават, че да има и в бъдеще кой да мърси света. Мисълта ми е накъсана и хаотична, скача без посоки и е прозрачна почти като окото на петел. Ето, отново подскочи и се заби в думата БРАК, но не в онзи смисъл на некачествен. Макар че в повечето случаи се оказва такъв. Какво означава да подпишеш лист хартия, с който заявяваш (на кого ли), че цял живот ще бъдеш с един човек, независимо дали ти харесва или не. Но! Какво ще кажат другите хора, ами родителите ще са разочаровани, ами децата? Някои пренебрегват всичко това в името на илюзорната любов, трудно постижимото щастие или други някакви свои мечти. Вече чувам гласове: Егоист! И преплетени асоциации с Ана Каренина и Нора (не съседката, а тази на Ибсен). Други просто стискат зъби и продължават по старите утъпкани пътеки на толкова прегазени мечти. Някой ще викне: А къде остана любовта?О, стигнахме и до онова невероятно творение на романтизма, което изпива мозъка ни, разтройва го до такава степен, че той престава да функционира правилно. Тогава всичко изглежда много красиво , чувстваш се като малко безсмъртно богче пред портите на рая. Ах, блажени мигове къде отлетяхте. Човек е влюбен в самия миг на влюбване, толкова е разтърсващ, неповторим, еротичен. Кара кръвта ти да тича много бързо по кръвоносните съдове. Какъв ти оргазъм- оргазъм умножен по милиарди. Но можем ли винаги да бъдем все така щастливи? Сега си спомних една много интересна история за превратностите на съдбата.

Живял някога един беден човек. Той имал много деца и често се случвало така, те да си легнат гладни. Въобще не му вървяло в живота. Не искал човекът да гледа повече измъчените и гладни лица на децата си и решил да сложи край на живота си. Преди това отишъл при попа да се изповяда. Изслушал го попът много внимателно, подал му една табелка и казал:

-Ето, бедни човече. Закачи на вратата си тази табела и винаги я прочитай преди да излезеш и след като се прибереш у дома.

А там било написано:  Няма винаги да бъде все така.

Минало се време, животът на бедния човек се променил, намерил си работа, позамогнал се и решил да върне табелката на попа-

-Ето, дядо попе, благодаря ти за всичко. Вече съм много добре, не ми е нужна повече тази табелка.

-А, не синко, тя все още ти е нужна. Закачи я на същото място и продължавай да си я четеш всеки ден, защото няма винаги да бъде все така.

Мъдър човек бил той.

Ще се променят ли към по-добро нещата, незнам. Но ме крепи едничката мисъл:  НЯМА ВИНАГИ ДА БЪДЕ ВСЕ ТАКА.