ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА ПДФ Печат Е-мейл
12 гласа
Публикации - Проза
Написано от МАРИЯ ЮВИГИ   
Събота, 10 Декември 2011 01:18

 

Мили Дядо Коледа,

изобщо не знам дали съществуваш. Когато бях малка, ти се казваше Дядо Мраз и Бог знае защо- приличаше на моя дядо Георги. А също и на чичо Кольо от къщата на десния тротоар.

Понякога- на стария достолепен и винаги отчайващо елегантен господин Левон. Той и  госпожа Зарухи живееха през пет къщи от нас. И дори тогава си бяха „ господин” и „ госпожа”. Даже партнийният секретар от къщата до леля Дора не смееше да ги другаросва. Ти не знаеш, мили Дядо Коледа- при нас едно време имаше другарки и другари. И разни други неприятни неща.

Както и да е.

Когато приличаше на господин Левон, беше много странно. Защото възрастният арменец имаше сребърнобяла коса, стройна и величествена осанка- досущ величествена като родният му Арарат - и немислимо сини очи. Сини като кобалт с капки сребро. Всички обожавахме господин Левон. Момиченцата на нашата улица кой знае защо, не харесвахме много госпожа Зарухи. Но само аз веднъж казах на всеослушание, че не ми харесва,защото е омъжена за господин Левон. Тогава той ми обеща, че когато порасна, ще се оженим. Май че бях на четири.

Да. През моята четвърта Коледа господин Левон отпътува надалеч. Така ни казаха. Госпожа Зарухи никога повече не облече червено и не се усмихна. А дъщеря им Аракси все плачеше. Плачеше. Ние, останалите от нашата улица постоянно я утешавахме. Защото, нали, когато някой отпътува, се връща? И до днес вярвам, че красивият господин Лавон с нимислимо сините очи ще се върне. Няма начин да не се върне!

Мили Дядо Коледа,

като дете много исках да ти напиша писмо. Но не ми даваха, защото тогава нямаше Коледа. Имаше Нова Година. А пък все бях нещастна, защото си мислех, че дядо Мраз е някакъв идиот, който се прави на теб. И не исках да му пиша, въпреки че мама настояваше и повтаряше, че на всяка цена ще получиш написаното от мен.

Вече не съм малка. И има Коледа. Обаче пак не мога да ти пиша. Защото ти не съществуваш. Съществуват рекламните отдели на Кока Кола и една каруца корпорации, фирми и обикновени шарлатани. И тия хорица са те превърнали в рекламен спот. В капан за чувства. Който капан трябва добре да щракне. И до измъкне пари. Колкото се може повече пари. За какво ли не. За шампанско, за бира, за сладолед, за круиз.

Мили Дядо Коледа, аз все си мислех, че ти си вълшебник, който изпълнява желания и подарява надежда. А според тия хорица от рекламата ти си обикновен дилър на безмислени безполезни притежания. Търговски пътник. Брокер на промоция. А за какво ми е да пиша писмо на някакъв си брокер!?

За това аз ще си спомня как дядо ме прегръщаше на Бъдни вечер до огнището, когато вече всички спяха в очакване на печената пуйка на другия ден, и ми разказваше за теб. Защото аз все се ядосвах защо не ми дават да питам за Дядо Коледа, а ми повтарят за дядо Мраз. Нали ти казах- този не го харесвах. Хич. Дядо ме прегръщаше, силно, много силно, бузата му миришеше на одеколон и щастие и ми разказваше...

Дядо Коледа живее мнооооого далече. Никой не знае къде. Обаче той си има верни помощници. Джуджета и елфи. И за това знае много добре къде живее всяко дете, колко е послушно, учи ли се добре и какво най- много желае да му подарят. И в коледната нощ Дядо Коледа тайно и полека раздава подаръците. А после, скрит на тайното си място, гледа как щастието огрява детските лица и е толкова много, и е толкова силно, че цялата земя засиява. И така до следващата Коледа. Всяка Коледа. Завършваше разказът на дядо.

Да, обаче един ден пораснах. Това, добре. И пораснала, си бях убедена, че ти си някъде там- на тайното място. Нооо...случи се нещо. Другарите и другарките си отидоха, с тях и дядо Мраз. Оказа се най- обикновен заместител на теб- както и подозирах от самото начало. Но най- неочаквано, изведнъж, понеже вече имаше демокрация и свобода на словото и информацията, нищо не остана от духа на Коледа. Защото по телевизията показаха всичко. Къде живееш. Как изглеждаш. Джуджетата. Работилницата. Елфите. Елените. Вси чко. Всичко. И ти престана да бъдеш тайната, в която всички вярваме. А пък когато се появиха онези, за които ти споменах- рекламистите, наистина всичко отиде по дяволите.

За това, мили Дядо Коледа, аз ще ти напиша писмото, което винаги съм искала да ти напиша. Преди. Когато вярвах, че съществуваш. Знаех, че съществуваш.

Рекламните отдели на корпорациите няма да ти го препратят, аз, естествено, няма да използвам някой от купищата ти лапландски имейли и фейсбук страницата ти, но нищо. Това е писмо до истинският Дядо Коледа. Който познава всяко дете и знае всяка тайна. Който изпълнява желания и подарява надежда. А щом е до истинският дядо Коледа- ще го прочете. Няма начин да не го прочете!

Мили дядо Коледа,

през тази година не бях много послушна. Не сторих всички добри дела, които имах възможност да сторя. Направих някои лоши неща- нищо, че можех да не ги направя. Ако бях озаптила егото си, чувството си за превъзходство и желанието си за власт.

През тази година премълчах много добри думи. Топли думи на любов, привързаност, благодарност, съпричастност. Защото ме беше страх, че ще изглеждам глупава и смешна. Не пред себе си. А пред хора, които никога в живота си не са изпитвали нищо повече и нищо различно от жажда за власт и притежание. На пари, имоти, позиции...хора. Ще ми простиш ли, дядо Коледа! Можеш ли да ми простиш? Простимо ли е да пилеем съкровищата на душата си, за да не загубим съкровището на днешния ден, което утре ще е само прах и спомен няма да има от него?

През тази година не премълчах много лоши думи. Тежки думи. Зли думи. Горчиви думи. Черни думи. А аз съм добра с думите, мили дядо Коледа. Много съм добра. С дума човек мога да убия. От къде знам ли? Ами...правила съм го. Да. Макар и не през тая година- правила съм го. Шамар да ти ударят- ще те преболи, ще мине. Ще го забравиш. Ръка да ти счупят- зараства. Главата да ти счупят- и тя се оправя. Ала...душата ти като ударят, сърцето ти като счупят... С дума. Не минава. Не. И в гроба носиш горчилката понякога. Цял живот не стига да я излееш от себе си. Много горчилки сипах тая година. А можех да го не сторя. Да не връщам за сълзата- две. За болката- повече болка. Можех. Да замълча. Да простя. Да отмина. Да не чуя незаслужена обида. Да не запомня несправедлива горест. Не замълчах. Не простих. Не отминах. Не оглушах. Не забравям. Защото и през тая година не погрижих достатъчно търпението на сърцето си, крепкостта на душата си и упованието на разума си. И през тая година носих повече дини под една мишница, за да има с какво да се оправдая, че нямам как да нося повече смирение в мислите си и повече постоянство в делата си.

И през тая година не се постарах да слушам повече гласовете на духа си и по- малко- бесовете на гордостта си.

И през тая година дадох по- малко, отколкото мога да дам. И получих повече, отколкото заслужавам.

И през тая година вземах от тия, на които съм длъжна , за да дам на тия, които не заслужават и прахта под обувките ми.

И през тая година наранявах тия, които ме обичат. Бях жестока с тия, които ми се уповават. Разочаровах тия, които ми вярват. Отчайвах хора, за които бях сетна надежда.

Да, мили дядо Коледа.
Не бях много послушна през тази година.
Но въпреки това. Моля те!

Много те моля! Да ми дадеш някои неща. Няколко неща.

През новата година нека бъда здрава, за да мога да свърша всяко хубаво нещо, което знам, че мога. Нека бъда мъдра, за да не чакам някой да го забележи. И непременно да ми благодари.
Нека бъда спокойна, ведра, търпелива. Нека бъда по- всеотдайна към хората, а не само към работата и ангажиментите си.

Нека проявявам винаги, непрекъснато, всеки ден поне половината възпитание и любезност към близките си, които обикновено проявявам към провачката в плод зеленчука , към шофьора на таксито и момичето на касата в поредния мол.

Моля те, мили дядо Коледа, нека през новата година най- после да се науча да си изсипвам напрежението от деня, умората, агресията, разочарованията в контейнера пред къщи. И да се прибирам с усмивката, която любимите ми хора заслужават. Всеки ден и всеки час. Не само на Коледа.

Помогни ми и през новата година да не загубя радостта от професията и удоволствието от това, че я упражнявам. А също- тихото щастие от добре свършената работа.

Мили дядо Коледа,

нека през новата година тия, които обичам са здрави и щастливи. И са близо до мен. А ако не са- дай ми сили да понеса това, без да наранявам никого заради собствената си болка.
Нека не наскърбявам тия, които ме обичат- дори ако не мога да ги обичам по същия начин. Нека не очаквам за любовта си- също и непременно любов.

Моля те, дай ми през новата година:

сила, да превъзмогвам страховете си,
вяра, че ще достигна мечтите си,
надежда, че ще запазя любовта си,
смирение- да не чакам отплата,
търпение- да не криввам от пътя си
и упование- да не роптая срещу съдбата си.

Моля те, мили дядо Коледа, помогни ми през новата година!
Нека бъда повече Вълшебница, а по- малко Магьосница.
Повече Орисница, а по- малко Прокобница.
Повече Светилница, а по- малко сееща Мрак.
Повече Обичаща. Повече Даваща. По- добра. По- нежна. По- стопляща.
Моля те, мили дядо Коледа, дай ми всичко това.

И понеже съм истинска жена, а казват, жените винаги искали не просто много- искали сме били всичко, ето- продължавам да искам.

Искам всичкият шоколад на света да е пълен с витамини. Така няма да ми го забраняват и да ми обясняват колко е вреден!

Искам винаги, навсякъде, където и да съм да имам чаша силно кафе с ръж, леблебия, кардамон и канела. А, и да не забравиш- задължително с кафява захар. Понякога- с бита сметана. Разбира се, приятната компания, хубавият разговор и вдъхновяващата гледка са задължителни за хубавото кафе- ти си знаеш, нали. Аз само да ти напомня...!

Искам да мога да си купя всяка книга, която прелъсти душата ми.
Да посетя градовете от сънищата си.

Да се влюбя за пет минути в мъж, който е абсолютно неподходящ и да танцувам с него цяла нощ. А на сутринта да знам, че никога вече няма да го видя. И да не ме боли от това.
Моля те, мили дядо Коледа, подари ми мигове. Много мигове, в които дъхът ми да спира. А споменът за тях да ме окрилява и да ме кара да вярвам, че мога да преобърна света- ако просто го подпра с пилата си за нокти.

Моля те, много те моля, нека през новата година имам мааалко, мъничко време да шофирам нощем. Без посока. Без бърза работа. Без ясна крайна цел. Да шофирам. Нощем. Бързо и стремително да се нося напред, потопена в упойващите обятия на мрака, потопена в измамната тишина на нощта. И да слушам Верди. Или Шекспир. Всъщност, Алан Рикман, който чете Шекспир.

Алан. Моля те, би ли направил така, че през новата година той да снима някой филм, от който да ми спре сърцето? И да откаже да тръгне часове, дни, седмици наред. Моля те. За това ще ти бъда особено благодарна, да знаеш!

И кафене. Моля те, подари ми кафене. Ще си открадна идеи от Ел Греко ( не художникът- в Рим има кафе с това име) и старите кафенета на Сараево, Севиля и Венеция. Обещавам, лично ще правя бисквити с бадеми и крем брюле. А също бонбони с коняк и черен шоколад.

Моля те, моля те, моля те, толкова много те моля! Някой ден, някоя нова година да си имам кафене. Масата в ъгъла, до прозореца и рафтовете с книги ще е моята. Ще сядам, ще гледам преминаващите от вън, ще се усмихвам на седящите вътре, лично ще избирам музиката- бавно, подробно и много внимателно- ще отпивам с наслада кафето си. И ще подарявам на посетителите лимонов кекс с ром и стафиди. Откраднах рецептата от една пекарна в Челси преди време ...Както и да е, не ме хванаха! А и само ти знаеш, че веднъж в живота си съм извършила кражба. Ще си мълчиш, нали?! А ако наминеш към кафенето- ще те почерпя какао и курабийки с ванилия. За теб- винаги.

Мили дядо Коледа,

както вече ти казах- изобщо не знам дали съществуваш. Обаче съм сигурна, че ще прочетеш моето писмо! Вярвам, че ще го прочетеш!

Защото, ако не вярвам- какво ми остава? Какво, за да понеса рекламните кампании на някакви идиоти, които ме убеждават, че си обикновен търговец на промоция, а не тайнствен вълшебник, който знае най- съкровените ни желания и ни подарява надежда!?
Има само един начин да понеса това, мили дядо Коледа.

Да вярвам.

Вярвам в теб.

Светли и щастливи празници. До следващата Коледа.

 

 

0 коментара (архив)

Дискусия (4 коментара)
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Dec 10 2011 15:15:05
Мина, знаеш ли аз винаги съм вярвала,че Дядо Коледа съществува, въпреки спекулациите на търговците, въпреки хилядите уж фалшиви истории за него.
Има го, знам това и абсолютно никой не може да ме убеди в противното!
Радвам се, че не си изгубила вярата си,защото какво сме ние без нея, без нея няма коледна магия, нито щастие, детски смях, който да оглася всичко наоколо...Коледа идва,а вие написахте ли своето писмо до Добрия старец?
Весели празници и от мен! Поздравявам те за прекрасното писмо, което всъщност ми напомня, че и аз трябва да напиша своето...
#1107
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Dec 18 2011 22:53:35
I have no words!:)Mного ми хареса, Мария! Мисля, че без шофирането нощем, аз искам абсолютно същите неща! ...."А споменът за тях да ме окрилява и да ме кара да вярвам, че мога да преобърна света- ако просто го подпра с пилата си за нокти."...Бих цитирала цялото, ама няма смисъл!
Поздравления и весела Коледа! Be happy!
#1113
Отг: ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Dec 28 2011 23:19:56
Когато съм във Швеция или Норвегия или Финландия - гр. Лапеенранта откъдето тръгва дядо Коледа, наистина вярвам, че съществува. Има някаква магия. Има някаква истина. Иначе защо ще го афишират непрекъснато. Нали не сме жертва на поредната медийна реклама? Поздравче от мен Мария.
#1125
ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Jan 05 2012 06:41:33
Росене, благодаря ти за милите думи! И от мен поздравчета и усмивки!

jolie0205, направо нямам думи- за толкова хубави думи! Трогната съм, наистина! Поздрави и усмивки от мен за новата година!
#1132

Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.
Вижте коментарите на тази публикация във форума. (4 коментара)