Тотален блокаж. Трябваше да пиша друго...И сега какво...Не става, бе! Не става и това е! Как да обясня всичко, което искам да кажа като думите ми сякаш са толкова изгубени в собствената ми душа, че дори ме е страх да ги потърся....

Май щях да пиша за страха...Или не- за любовта...Или за нещо от сорта на..А бе, исках,  ама няма да се получи...

Както и с нас не се получи...Ей така в търсене на подходящите думи, с които да не се нараним, пропуснахме да си кажем най-важното- това, което наистина чувстваме.

А знаехме ли какво изпитваме? Знаехме ли дали е обич или навик, привързаност или страхът да не останеш сам? А кой можеше да знае по-добре от нас?

Защо понякога не можем да си отговорим на въпроси, които са толкова лесни...

Защото ...когато си гладен, ядеш. Когато си жаден, пиеш. Когато ти е студено, се обличаш. А  когато си сам, какво правиш? А когато обичаш?

Опитах се да си отговоря на въпроса на какво сме способни, когато обичаме с цялото си сърце? И дали такава обич все още съществува? Или егоизмът ни все повече надделява, докато заради него не останем сами? И дали тогава преосмисляме обичта си? И как можеш да преосмислиш нещо, което всъщност трябва да чувстваш?

А как спираш да чувстваш нещо толкова силно? Защото да обичаш не е просто привличане, не е игра, не е наддлъгване. Не е просто да се чувстваш добре. А да искаш този до теб да е по-добре, да е по-щастлив и по-обичан от всички останали. Да е единствен.

Искали ли сте някога това за някой? И преставали ли сте да го чувствате тогава, когато не сте получавали същото? Или сте продължавали да обичате все така безрезервно и силно?

Въпроси, на които сякаш искам да ми отговорите вие, за да си отговоря и аз самата. А всъщност е толкова лесно. Дори децата знаят как да го обяснят.

Нека ви припомня как те описват любовта.

5 годишно момченце отговаря така: ”Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и излизат заедно и се миришат.”

7 годишно момиченце казва: ”Любов е, когато казваш, че харесваш ризата на едно момче, когато го виждаш всеки ден с нея.”

7 годишно момченце споделя: ”Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната и не мисли, че това е срамно.”

4 годишно момиченце заявява: ”Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.”

6 годишно момиченце отговаря: ”Любов е, когато мама сръбва от кафето на татко преди да му го даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.”

Ами то било много лесно тогава! Трябва само да искаш да миришеш хубаво и да изглеждаш добре за човека до теб, да го приемаш всякакъв, да не те дразни със стария си пуловер или екстравагантните си обувки, да не се срамуваш от него и от самия себе си, да се усмихваш, мислейки за него и да искаш да опиташ всичко преди него, за да му предложиш най-доброто. Нима това е рецептата?

Дали любовта е в тези малки неща, които правим всекидневно за човека до нас или тя е нещо много по-голямо? Дали, ако не си готов да смениш държавата, в която живееш заради Него или Нея, означава, че избираш себе си и че не обичаш?

Не, не съм идеална! Никой не е. Ама не знам защо винаги анализирам, мисля и се опитвам да разбера нечии реакции, думи, действия...И още по-лошо- в опити да   разбера някой друг, спирам да разбирам себе си. Защо не мога просто да се оставя да бъда обичана, пък ако не се получи, да си събера парцалките и да продължа живота си ...без драми? Защото колкото повече се ядосваме и плачем, толкова повече време губим..., а не знаем дали утре ще сме тук, за да имаме време да се усмихваме...

Това аз ли го казах? Нима? Та аз изобщо не мога да го приложа на практика! Така че, моля всички, които четете това- не мислете, че това съм аз. Защото в действителност...често дори ме е срам да кажа “обичам те”, камо ли да ...

Уф, искам да мога да говоря така, както пиша! Ама с теб! И да ти кажа, че все пак нямам проблем с общуването. А може би просто се опитвам да избягам от истината?

А коя ли е тя? Дали за всички ни е една? И дали и тя един ден няма да се превърне в лъжа?

Замисляли ли сте се кое най-хубавото нещо, което сте чули за себе си? А най-хубавото, което сте казали на някой? И дали след това не сте го опровергали с действията си? И ако е така, защо го направихте? Защо изгубихте доверието на любимия си човек?

А ще го спечелите ли отново или просто ще избягате от всичко случило се и ще започнете да случвате отново живота си, докато не разберете, че сте сгрешили?

Или може би сте взели правилното решение?

Но това няма как да знаете сега. Това ще го разберете тогава, когато ...любовта пребори времето! А много често то се оказва по-силно от нея...

Как ли ще е този път?

Някой беше казал, че любовта е епизод в живота на мъжа и история в живота на жената. 

А ако този филм е приключил за теб?