Жадувах всеки твой поглед. Всяко твое докосване. Всичко, което можеше да ми дадеш. А ти можеше да ми дадеш всичко...Защото аз исках много малко...На мен ми стигаше това, че си избрал мен.

Един твой поглед беше достатъчен, за да съм щастлива два дни.

За мен това беше постижението да живота ми. Да бъда с някой, по който въздишаха доста други мацки. Някой, който се вживяваше в ролята на звезда. И това ми харесваше!

Петък вечер. Пробвам новите си дънки и си мисля “Ами, ако не се обадиш отново!” И ето, че вече се случваше. 9 часа, петък вечер. А аз стоя вкъщи и се чудя дали си заслужава. Заслужава ли си да те чакам отново. За кой пореден път...

Дали не е по-добре да разходя дупето си в новите му тесни секси дънки. Да го разходя, ама с кой? Телефонният ми указател не е никак празен... странни псевдоними на бармани, танцьори и пичове, които със сигурност няма да ми откажат. Просто едно излизане. Без анагажименти. И защо не! От какво да ме е срам!?

Избирам него. Висок, мускулест, симпатичен. Друго ли? Друго няма. Не можех да кажа дали е много умен или много глупав, нито много мил, нито много груб. Познавах го бегло. Знаех само, че е танцьор и че самочувствието му е в повече, но това хич не ме касаеше. Да не би пък мойто да е в по-малко. Набирам. Знам, че обича телефонът му да звъни повечко време. Пак си придава важности. Хич не ми дреме!

Колко малко му трябваше само! Огромна къдрава коса, добре подчертани очи, плътни устни, секси дрешки..., но не и вулгарна. Никога не съм била и няма и да бъда! Как ме гледаше само! Сякаш съм нещо за ядене! И как ми харесва само! Укорителни погледи. Май попрекалихме с танците  и безсрамните погледи, с целувките и неприкриващото си желание! Е, и? Та нали бяхме в клуб, а не в библиотека! Да не би другите тук да бяха в костюми и да четяха книги! Е, вярно е, че всички нас гледаха, ама беше забавно. Какво си доказвах ли? Че няма да остана сама, че той може да не се е обадил, да е с друга, но аз също бях с друг. И това сякаш ми беше достатъчно, прибавено към третия малък джин.

Дали си тръгнах с него ли? Или не- по-правилният въпрос беше дали си легнах с него?

Вие как мислите?

На сутринта. Същото. Същото като още много такива сутрини. Мисля къде си. Мисля с коя си. Боли ме глава. Трябва да се облека възможно най-бързо и да се изнеса от това леговище. Колко ли преди мен бяха идвали тук? Съжалявах? Не знам дали трябваше да съжалявам! Той не ме беше използвал. Нито аз него. Или може би използването беше взаимно? За жалост тази думичка не важеше нито за него, нито за мен. Важеше за Теб. За този, заради който излязох...Защото ти не се обади. А ти не се обади просто, защото беше намерил друга. За пореден път. Но после се връщаше при мен. И това колкото ме вбесяваше, толкова и ме радваше! Защото те се изреждаха в леглото ти, но винаги идваше и моят ред. А аз те обичах толкова, че не можех..., не можех да спра този абсурд. И не исках! Защото не можех да живея без теб! А защо не можех като ти не беше някой, заради който си струваше да живееш! Струваше си да живееш заради слънцето, небето, морето, дори заради тоя тук с изящното му тяло...Ама не и заради теб! Защото той не лъжеше. Той знаеше какво иска и го казваше. Той не се страхуваше да си поиска секс ей така- в прав текст. Той не падаше на твоето ниво- да се обяснява в любов заради едното чукане. Защото това беше много гнусно! Дали беше гнусно това, че той беше спал с толкова много жени или беше по-гнусно това, че ти правеше същото, но като ги лъжеш. Той поне беше честен! Пред себе си и  пред тях. А ти пред кой беше честен да ти.......?

И сега какво? По-добре ли се чувствах? А ако ти кажех какво съм направила, по-добре ли щеше да ми стане? Защото ти нямаше нужда да ми казваш! Аз знаех много повече, отколкото исках да знам!

Мислите си защо пиша всичко това ли? Ами защото е част от живота ми. Част от миналото ми. И аз не се срамувам от тази част. Нима вие не сте го правили!?

И не, не се е случвало веднъж. Нито два пъти. Нито три. И какво сега- да се застрелям ли? Да ме е срам от това, че съм спала с повече от петима? А вие с колко сте спали? Или сте девствени още?

Ама е друго, нали? Защото все пак го пише жена. И защо да е друго? На мъжете им е разрешено, а на нас?

Просто твърде много жени се правят на светици. И честно казано хич не ми харесват. Не, не само, че не ми харесват, ами направо ми се гади от тях! “О, не, аз свирки не правя!” или пък “Ти луда ли си? Как ще си легна с него на втора среща?” ...все думи, които съм чувала от жени, които ходят с високи токове, къси поли и демонстрират освободеност във вичко друго, но не и в думите си...

Жалко! Жалко е, че много хора се срамуват от миналото си. Защото няма как да се срамуваш от нещо, което си искал! Аз не се срамувам от желанията си. Нито от миналите, нито от сегашните. Точно, защото сегашните  са много по-различни.

За всичко си има време, мисля. И всеки минава през определени периоди. Аз харесвам всичко, което ми се е случило. И не ме е срам, подчертавам!

Щеше да ме е срам, ако бях излъгала най-близките си, ако бях откраднала, ако бях убила...Ако бях спала с някой за пари. Ако бях изневерила на себе си! А не съм!

Много, ама много просто е всичко, което исках да ви кажа. И то се състои в едно изречение: “Всеки човек, който се тревожи за бъдещето и си мисли за миналото, е нещастен.”

А вие щастливи ли сте?

Следва продължение...