Когато гледам морето и чувам звука на разбиващите се вълни в скалите, чувствам как синият цвят на водата ме завладява в своята нежна и солена прегръдка.

Тя е толкова мека и силна, както прегръдката на всяка майка. Навремето не можех да си представя живота си без тази жена, а сега години наред живея единствено с мисълта, че тя е някъде на земята и мисли за мен, за своето порастнало дете. Истината за тази обвързаност е далеч по-дълбока и закономерна, като природата, която е създала подобна връзка. В мислите си често се моля за моята майка и мислено всяка вечер изпращам поздрав с който, да и кажа: “Добре съм мамо!”.

Понякога в молитвите си казвам: “Мили Боже ти направи много, много хора бедни. Осъзнавам и разбирам, че не е срамно да бъдеш беден, но знам, че не може да бъде и голяма чест! Моля се за спасението на моята майка, която понякога тъне в бедност и мъка и какво би станало, ако нямаше толкова много ужас на този свят и ако тази жена имаше поне малко късмет!

Ако бях богат човек, бих дал на всеки скитник хляб!

Ако бях заможен човек, щях да раздам на хората от своята вяра, за да могат да превъзмогнат изгарящата ги завист и себепогубване. Всичко това е свързано с малко късмет, мъничко късмет!

Ако бях богат щях да построя на моята майка голяма къща с много стъкла, за да може слънцето да влиза и да праща онзи мой таен поздрав, който всяка вечер шептя: “Добре съм мамо!”.

Ако можех да подаря подобна радост на тази жена, бих дори засадил две дървета, за мен и мама. Истински, с широки корони, за да могат с шумът на листата да предават посланието на вятъра: “Добре съм...”

Животът е изящна дълга стълба отиваща нагоре, към неизвестността. Тя просто те изкачва там – нагоре, а връщането назад е връщане към никъдето, в живота на ужасното “шоу” наречено живот. С очите на влюбен мъж дарявам моята съпруга, моето злато, моето богатство с нежна целувка, така както тя дарява обичта си към децата ни.

Тя е моето сърце, моята наслада, тя е тази, която е безмерно щастлива и обичана. В миг, се запитах: “Децата ни пращат ли нощем, като онзи поздрав, който аз отправях към мама?

Поредната мистерия или настроение, което преобръща нощта в ден. Прекарвам пръсти през косата си и намествам мислите в главата си, бавно осъзнавам, колко е трудно да повярваш, че можеш да загубиш един ден някого? Това е присъщо и за бедни и богати!

Ако бях богат, бих се молил във времето, всички да бъдат здрави и щастливи!

Ако бях богат, щях да преобърна времето, за да мога да компенсирам липсата с най-любимите ми хора.

Ако бях богат, щях да се моля! Или може би щях да отида отново до Великата китайска стена, Тадж Махал, или да крещя в неистовият шум на водите в Ниагарският водопад.

Ако бях богат щях да науча хората да си служат с книгите така, че всички мъже да бъдат смирени и да не водят войни. Когато гледам морето и чувам звука на разбиващите се вълни в скалите, чувствам как синият цвят на водата ме завладява в своята нежна и солена прегръдка. Оранжевият залез на лятното слънце ме гали с последните меки лъчи.

Искам да Ви помоля всички, “Обичайте се!” Обичайте децата си, галете ги, милвайте ги и незабравяйте да им кажете, колко много ги обичате!
Така, както аз искам да кажа – “Мои малки съкровища, татко много ви обича!”, а те ще ме погледнат с онзи нежен детски невинен поглед и с усмивка, за да ме прегърнат.

Така някога аз прегръщах мама, а за любовта на една майка всеки знае, всеки копнее, всеки знае какво означава.