Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Психология Развитие на личността-фаза 3 "Събиране "
Забележка
  • Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
  • Единствено регистрирани потребители могат да публикуват мнения в този форум.
Развитие на личността-фаза 3 "Събиране " ПДФ Печат Е-мейл
6 гласа
Публикации - Психология
Написано от Николай Калицин   
Петък, 27 Ноември 2009 11:55

Цветове!!

Сивотата на малкия свят се стопява? Утро и очаквания изпълват сърцето ти, подготвяйки те за откровения – знанието, нахлуващо в съзнанието ти без твоята намеса, уверяващо те, че пътуването не е самотно, и че всяка твоя стъпка, всяко решение са желани, и направлявани.

Съдбата ти е важна! Тя е отговорът на въпроса „ Защо съществувам ?“ ?! Изчакай малко! Забави устрема! Той е необходим за започването, но ще те забави при преминаването. Сега просто се вглеждай в това, което е пред теб ! Задавай си въпроси ! Експериментирай ! Търси ОТГОВОРИ, не ОТГОВОР, защото, само така ОТГОВОРЪТ ЩЕ СЕ ИЗПИШЕ ТРАЙНО ВЪРХУ ПЛОЧКАТА НА СЪРЦЕТО ТИ!

Не забравяй! Най-значимото в момента по пътя, трасиращ бъдещето, си Ти. Вниманието на Промисъла на живота е върху теб. Колко надежда има за деня, в който някой ще ти каже „ Колко ми е просторно с теб !“. Нека не те плаши пустинята, през която преминаваш, овъглените камъни, подбиващи нозете ти и жаждата. Всичко това се случва заради ТВЪРДОСТТА, осигуряваща пътуването ти. Етапът е труден, продължителен. Не можеш да видиш плодовете от усвоеното, поради богатството от впечатления и липсата на система от наученото.

Все още не знаеш кой си и каква точно е дарбата, призванието на твоя живот. Все още не познаваш границите, определящи общуването ти с „ ДРУГИТЕ“.

Купувай, събирай, трупай и подреждай! Търси още! Купи и него! Подаряват ли ти – взимай, защото е ВРЕМЕ ЗА СЪБИРАНЕ!

А, да! Сухите дървета в пустощта? Това са СПРЕЛИТЕ! Тази гледка ще смъди в очите ти през целия път на твоето израстване. Гротеска , която ще ти показва КЪДЕ СИ и на какво приличаш. Импулс, връщащ те към бъдещето.

Върви и не спирай!

Към хоризонта, към светлината!

 


alt

 

16 коментара (архив)

  1. Плочката на сърцето не рядко е достатъчно мръсна от лекетата на немалко премълчавания. Първом редно е да се поизчисти, за да се даде място на отговорите. Или не си съгласен...
  2. Когато чета тези редове имам чувството, че те достигат до най-тъмните, мрачни и далечни кътчета на обърканата ми душа, за да донесат онова парченце от пъзела, който все ми е липсвал. По-скоро "усещам" написаното, отколкото да се опитвам да го тълкувам. Благодаря ти за този душевен "оргазъм".
  3. Да! Бих могъл да чакам в пустинята, да мине автобусът да ме вземе, Румка, но по-мъдро е да вървя, за да оцелея, макар и съсухрен, прашен и обезверен. Душата на човек е натоварена, не само с премълчавания, с огромен брой трупащи шлака престъпления. Не можеш да се очистиш. Пътуването към доброто и висшето върши това. Ако си прочел внимателно и трите фази, трябва да си видял линията.
  4. поправка: ... А С ОГРОМЕН БРОЙ ...
  5. Да, видях линията. Когато "спреш", изсъхваш като ч...я върху стар (вчерашен), но непрочетен вестник. Чакайки автобуса в пустинята, всъщност ненадейно, нелепо си се оплел в своята си паяжина на същото това "спиране". Ето затова не спираш и вървиш. В това има мъдрост дотолкова (и дотогава), доколкото можеш да я опазиш до следващата спирка и дотогава, докогато не ти писне от това все пък да си най-мъдрия.
  6. Престъпленията натоварват душата, престъпленията винаги "дърпат" душата надолу. Понеже всякое от тях винаги е в разрез с Божия закон, простичко написан в десет члена и нито едно излишна алинея, престъпленията са обида към Твореца на тая душа. Която обида Той наказва жестоко според присъщото Му на ревнив Бог. Когато четеш едновременно "Петокнижие" и "Престъпление и наказание", усещането е непростимо красиво.
  7. ...всъщност, от половин час се опитвам да ти кажа, другарю Калицин, че това, което пишеш, за мен е поезия. Както някъде вече се изказах, за някои поетични стилове не е задължително непременно речта да е премерена и римувана. Ритъмът не винаги е напевен, но смисълът е красив, дори и в онова, което поетът не е казал. Благодаря.
  8. Румка, коментарът ти много ми допадна! Страшно си прав за престъпленията. Аз бих продължил мисълта за Божиите наказанията. В храма, НАД ковчега със закона, ако си спомняш се намира ОМИЛОСТИВИЛИЩЕТО. То е олицетворение божията милост. Милост на любящ родител.Тази символика се изпълнява чрез Исус Христос, платил цената за греховете ни, която според закона е смърт, жертвайки себе си без да сме ДОСТОЙНИ ЗА ТОВА!Каква любов и надежда...!!
  9. Ники написаното наистина достига до най-съкровенните и скрити кътчета на душата , подтиква ни да се замислим за пътят , любовта и настоящето... Поздравявам те !
  10. Не. Човекът е достоен. И за любовта на Създателя си. И заради това, че вярва в живота, а не в смъртта.
  11. Питам се:какво ли е преживял човек,който излива душата си по този начин....Сложно.Странно,мрачно,отчаяно,обречено....
  12. Инче, мисля, че надеждата е в сърцевината на написаното. Затова и го пиша. Претърси пак.. :) Отчаянието е част от пътя, за радост, някъде в миналото. ДНЕС е денят на надеждата. Аз, бих го нарекъл реализъм. Погледни наоколо! Нали?
  13. Всъщност визирах предишната ти публикация.Пробуждане. В тази да,надеждата е явна,но като слаба светлина след дълго на тъмно и без изход.. Интересен си ми.Определено.
  14. Фазите са едно цяло-човешкият живот. Всеки преминава през тях, къде по-драматично, къде плавно и разумно. Идва следващата.. Благодаря ти!
  15. Ники, честито! Ти знаеш за какво!
  16. Не! Аз ти благодаря!


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.