Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Психология Развитие на личността-фаза 3 "Събиране "
Забележка
  • Само регистрирани потребители могат да публикуват нови мнения.
  • Единствено регистрирани потребители могат да публикуват мнения в този форум.
Развитие на личността-фаза 3 "Събиране " ПДФ Печат Е-мейл
6 гласа
Публикации - Психология
Написано от Николай Калицин   
Петък, 27 Ноември 2009 11:55

Цветове!!

Сивотата на малкия свят се стопява? Утро и очаквания изпълват сърцето ти, подготвяйки те за откровения – знанието, нахлуващо в съзнанието ти без твоята намеса, уверяващо те, че пътуването не е самотно, и че всяка твоя стъпка, всяко решение са желани, и направлявани.

Съдбата ти е важна! Тя е отговорът на въпроса „ Защо съществувам ?“ ?! Изчакай малко! Забави устрема! Той е необходим за започването, но ще те забави при преминаването. Сега просто се вглеждай в това, което е пред теб ! Задавай си въпроси ! Експериментирай ! Търси ОТГОВОРИ, не ОТГОВОР, защото, само така ОТГОВОРЪТ ЩЕ СЕ ИЗПИШЕ ТРАЙНО ВЪРХУ ПЛОЧКАТА НА СЪРЦЕТО ТИ!

Не забравяй! Най-значимото в момента по пътя, трасиращ бъдещето, си Ти. Вниманието на Промисъла на живота е върху теб. Колко надежда има за деня, в който някой ще ти каже „ Колко ми е просторно с теб !“. Нека не те плаши пустинята, през която преминаваш, овъглените камъни, подбиващи нозете ти и жаждата. Всичко това се случва заради ТВЪРДОСТТА, осигуряваща пътуването ти. Етапът е труден, продължителен. Не можеш да видиш плодовете от усвоеното, поради богатството от впечатления и липсата на система от наученото.

Все още не знаеш кой си и каква точно е дарбата, призванието на твоя живот. Все още не познаваш границите, определящи общуването ти с „ ДРУГИТЕ“.

Купувай, събирай, трупай и подреждай! Търси още! Купи и него! Подаряват ли ти – взимай, защото е ВРЕМЕ ЗА СЪБИРАНЕ!

А, да! Сухите дървета в пустощта? Това са СПРЕЛИТЕ! Тази гледка ще смъди в очите ти през целия път на твоето израстване. Гротеска , която ще ти показва КЪДЕ СИ и на какво приличаш. Импулс, връщащ те към бъдещето.

Върви и не спирай!

Към хоризонта, към светлината!

 


alt

< Предишна   Следваща >
 

16 коментара (архив)

  1. Румен Донкин направи този коментар

    27.11.2009 (пт) 15,57,19 EET

    Плочката на сърцето не рядко е достатъчно мръсна от лекетата на немалко премълчавания. Първом редно е да се поизчисти, за да се даде място на отговорите. Или не си съгласен...

  2. Стела Недкова направи този коментар

    27.11.2009 (пт) 18,18,49 EET

    Когато чета тези редове имам чувството, че те достигат до най-тъмните, мрачни и далечни кътчета на обърканата ми душа, за да донесат онова парченце от пъзела, който все ми е липсвал. По-скоро "усещам" написаното, отколкото да се опитвам да го тълкувам. Благодаря ти за този душевен "оргазъм".

  3. Николай Калицин направи този коментар

    28.11.2009 (сб) 2,32,15 EET

    Да! Бих могъл да чакам в пустинята, да мине автобусът да ме вземе, Румка, но по-мъдро е да вървя, за да оцелея, макар и съсухрен, прашен и обезверен. Душата на човек е натоварена, не само с премълчавания, с огромен брой трупащи шлака престъпления. Не можеш да се очистиш. Пътуването към доброто и висшето върши това. Ако си прочел внимателно и трите фази, трябва да си видял линията.

  4. Николай Калицин направи този коментар

    28.11.2009 (сб) 2,33,33 EET

    поправка: ... А С ОГРОМЕН БРОЙ ...

  5. Румен Донкин направи този коментар

    3.12.2009 (чт) 16,58,38 EET

    Да, видях линията. Когато "спреш", изсъхваш като ч...я върху стар (вчерашен), но непрочетен вестник. Чакайки автобуса в пустинята, всъщност ненадейно, нелепо си се оплел в своята си паяжина на същото това "спиране". Ето затова не спираш и вървиш. В това има мъдрост дотолкова (и дотогава), доколкото можеш да я опазиш до следващата спирка и дотогава, докогато не ти писне от това все пък да си най-мъдрия.

  6. Румен Донкин направи този коментар

    3.12.2009 (чт) 17,06,48 EET

    Престъпленията натоварват душата, престъпленията винаги "дърпат" душата надолу. Понеже всякое от тях винаги е в разрез с Божия закон, простичко написан в десет члена и нито едно излишна алинея, престъпленията са обида към Твореца на тая душа. Която обида Той наказва жестоко според присъщото Му на ревнив Бог. Когато четеш едновременно "Петокнижие" и "Престъпление и наказание", усещането е непростимо красиво.

  7. Румен Донкин направи този коментар

    3.12.2009 (чт) 17,09,12 EET

    ...всъщност, от половин час се опитвам да ти кажа, другарю Калицин, че това, което пишеш, за мен е поезия. Както някъде вече се изказах, за някои поетични стилове не е задължително непременно речта да е премерена и римувана. Ритъмът не винаги е напевен, но смисълът е красив, дори и в онова, което поетът не е казал. Благодаря.

  8. Николай Калицин направи този коментар

    3.12.2009 (чт) 19,16,31 EET

    Румка, коментарът ти много ми допадна! Страшно си прав за престъпленията. Аз бих продължил мисълта за Божиите наказанията. В храма, НАД ковчега със закона, ако си спомняш се намира ОМИЛОСТИВИЛИЩЕТО. То е олицетворение божията милост. Милост на любящ родител.Тази символика се изпълнява чрез Исус Христос, платил цената за греховете ни, която според закона е смърт, жертвайки себе си без да сме ДОСТОЙНИ ЗА ТОВА!Каква любов и надежда...!!

  9. Антоанета Палева направи този коментар

    10.12.2009 (чт) 10,36,02 EET

    Ники написаното наистина достига до най-съкровенните и скрити кътчета на душата , подтиква ни да се замислим за пътят , любовта и настоящето... Поздравявам те !

  10. Румен Донкин направи този коментар

    14.12.2009 (пн) 19,05,32 EET

    Не. Човекът е достоен. И за любовта на Създателя си. И заради това, че вярва в живота, а не в смъртта.

  11. ина лазарова направи този коментар

    19.12.2009 (сб) 20,37,40 EET

    Питам се:какво ли е преживял човек,който излива душата си по този начин....Сложно.Странно,мрачно,отчаяно,обречено....

  12. Николай Калицин направи този коментар

    21.12.2009 (пн) 18,09,38 EET

    Инче, мисля, че надеждата е в сърцевината на написаното. Затова и го пиша. Претърси пак.. :) Отчаянието е част от пътя, за радост, някъде в миналото. ДНЕС е денят на надеждата. Аз, бих го нарекъл реализъм. Погледни наоколо! Нали?

  13. Ина Лазарова направи този коментар

    21.12.2009 (пн) 20,12,35 EET

    Всъщност визирах предишната ти публикация.Пробуждане. В тази да,надеждата е явна,но като слаба светлина след дълго на тъмно и без изход.. Интересен си ми.Определено.

  14. Николай Калицин направи този коментар

    22.12.2009 (вт) 6,09,10 EET

    Фазите са едно цяло-човешкият живот. Всеки преминава през тях, къде по-драматично, къде плавно и разумно. Идва следващата.. Благодаря ти!

  15. Росен Алексиев направи този коментар

    22.12.2009 (вт) 10,18,18 EET

    Ники, честито! Ти знаеш за какво!

  16. Николай Калицин направи този коментар

    22.12.2009 (вт) 17,37,20 EET

    Не! Аз ти благодаря!


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.