„Обичам те!”
- красиво послание за любов, което всеки може да каже, напише и да използва, като  пленяващо заглавие.
Всеки от нас е използвал този термин. По-голямата част от световно известните личности от близкото минало също – в думата: Обичам те, всеки е искал да изрази по един или друг начин двусмислено или не своята откровена декларация за любовта. В повечето случаи думите винаги се губят когато трябва да се пише за истинската любов, но посланията остават вечни!
Може би затова силната истинска любов е тази пътеводна светлина, която гради нашия интимен живот.

Има толкова много любов, която всеки от нас може да даде. Има толкова много несподелени неща и чувства, които трябва да бъдат изразени. Има толкова много устни, които очакват да бъдат целувани единствено и в името на любовта и защото хората се обичат!

Преди време написах някои статии относно любовта и нейните състояния, всяка една от тях е породена и вдъхновена от израз чрез лични чувства или изживяна драма от раздели на приятели. Сега обаче намирам, че любовта е неизчерпаем източник на вдъхновение и не може една глупава раздяла да помрачи такова велико чувство. Всичко написано за това състояние на човешкия ум и битие може да се определи, като непрекъснато пътуване и преминаване през един или друг пейзаж от живота. Изворът на любовта е златна мина, която колкото и да желаем и да искаме да намерим нужното определение с точните думи, те никога няма да бъдат достатъчни.

Какво всъщност ни помага да намерим точната формулировка? Може би има тайни правила, които трябва да бъдат спазвани или отричани, може би не?!. Мога да кажа, че едва ли ще е по-точно това, че когато човек обича, трябва да дарява обич от сърце иначе каузата е загубена. При повечето съвременни двойки /лично мое мнение е/ хората не уважават отношението на единия към другия, както и зачитане на личното мнение и свобода. Причината е в това, че повечето от влюбените или тези, които се опитват да изградят чувства по между си и да бъдат едно цяло, никога, не се концентрират върху това: какво трябва да направя аз за другия, така, че той/тя да бъде доволен и щастлив. Практиката винаги наклонява в посока към заключението, че повечето „влюбени” търсят не удоволствието от това да направиш някой щастлив, а чисто и прагматично крайния вариант на това, какво мога да получа от него-нея.

За да имаш любов обаче, тя трябва да е на приятелска основа. Приятелството и любовта са винаги взаимно свързани, защото истинските приятели са с истински отворени сърца. Дори да има мъничка доза съмнение към това означава, че сте страхливец страдащ от неизлечими предразсъдъци, които често вредят на решенията и най-вече на това как да използвате чувствата си. Не разбирам, защо хората се страхуват да освободят страховете си, защо мисленето им не позволява да изразят чувствата си? Случва се при повечето мъже и жени преминали 40-те, години. Много от тях вече живеят в страха на собствената си старост и дори не търсят никакви начини, да съхранят онази тръпка останала от младостта, която ги е окриляла, вдъхновявала и водила напред.

Защо? Защото повечето от тях забравят, че най-доброто лекарство за поддържане на вътрешния свят на любовта у дадена двойка е, когато те правят любов, живеят в страст и се доверяват един на друг за всичко, което се случва в живота им. Доверието! Доверие към себе си и към другия! Може би е много като желание или като цел за постигане, но това е една от тайните на любовта, която си признавам с искреност, че ме крепи и помага в живота.

Ако някой реши, че в живота не е достатъчно да има само любов и чувства, а единствено физически, емоционални, интелектуални и духовни потребности съм съгласен. Но това не означава, че след страстен секс, трябва да обсъждате примерно някой от философските трудове на Платон. Единственото решение на случая е да давате право на другия винаги да отговаря на нуждите ви, че сте съгласни или не с това да имате общи амбиции, цели, ценности, вярвания. Едва ли ще е толкова трудно, ако прегърнете любимия си човек и със страстна целувка му докажете, че имате една обща принадлежност.

Много от моите приятели, които се разделят с половинките си никога, не успяха да разберат всъщност, че подареното доверие дава простор и свобода всеки един от тях да расте и да научи, че двама души означава ангажимент, честност и открито общуване. Двама души правят връзката едно цяло, след това е всичко останало, чувствата изразени свободно дават страстта и силата да се обичат. Някои от тях никога не успяха да поставят значимостта на любовта към партньора и уважението и доверието към него отколкото към нещо друго.

Често пъти срещам въпроси и запитвания относно това, как се връща изгубена любов? Елементарно, има една поговорка, в която се казваше, че трудно се лепи счупено гърне. Понякога твърде късно много хора осъзнават нуждите и желанията на желания партньор. Много от тях никога не успяват да уважат мнението на човека до себе си. Всеки може да си зададе въпроса: "Това, за което ме уважават и аз уважавам има ли връзка с моя партньор?” Много въпроси, и никога не се отделя внимание на точната концентрация върху това, което разбива отношенията и върху това, което трябва да очакваме след това.

Често в търсене на идеалния партньор всеки от нас се стреми да намери сродна душа по интерес на професии, занимания и т.н., това е пълна глупост. Двама души могат да бъдат споени единствено и само с нежност и доверие. Свободата да избереш и да се отърсиш от миналото е най-добрата прошка, която ти дава нов старт в живота. Всеки има право на прошка, всеки има право да избере най-доброто за себе си така, че като допълнение мога да споделя: изразявайте чувствата си честно и открито. Така няма какво да загубите и да ви тежи върху съвестта. Единствено не трябва да забравяте, че когато имате любим човек до себе си и той е сигурен партньор в живота ви, е че трябва да бъде поставен с приоритет към всичко това, което касае вашия живот. Опитайте се да възстановите страстта във връзката ви, сякаш никога нищо не се е случвало и няма да бъде разрушен един такъв съюз.

На думи всичко е лесно, ще каже някой. Да, със сигурност защото любовта е предназначена за силния човек, този който знае какво е страст, търпение. Този на когото отчуждението и завистта е чужда.

Не знам дали ще се намери място за платоническата любов, която е нещо като приятелство между два ума, особено, когато някой ти липсва и всичко ти изглежда обезлюдено. Романтика и цяла камара литература, която може да ви доведе до силна меланхолия а в някои случаи на ревностно преследване с доказана лудост единствено защото не може да бъде избран правилния път за идеята за любов и приятелство. В повечето случаи това е състояние на жената, която не може да се примири с факта, че е зарязана или заменена с друга. Тогава необходимостта от психологическа стабилност, или подобен вид регресия са необходимо условие за да бъде преодоляна тази „свещена” драма.

На кратко, любовта е всичко друго, но не и илюзия, тъй като пълноценна роля в цялата работа по създаването на нашите индивидуални взаимоотношения с нещата и по света имат далеч по силен смисъл, отколкото да се впускам в преследване и ревност от която никой, никой няма нужда. Може би Фройд е бил прав, че освен малко химия, любовта е първата открита стъпка към големия пулс, който отваря света повече или по-малко съзнателно, за да работи във всяка индивидуалност във всеки човек...

Любовта е, и остава чисто техническата и функционална страна от човешките преживявания и състояния. Тя е най-приятното усещане, когато знаеш, че си обичан и че обичаш. Една добра причина, да имаш доверие и да бъдеш честен пред човека, на когото казваш:

„Обичам те!”